Най-после дойде часът да потърси сметка за обиди и унижения, търпени цял живот!
4
Джони влезе в стаята на Чар и направи две крачки.
В лявата му страна опря дуло на автомат!
Един бриганти се изправи иззад един стол и насочи към него друг автомат.
Ларс се изправи иззад леглото и се прицели в него с лъчев пистолет.
— Не сме тук, за да те убием — каза Ларс.
Бе участвал в цялата тази кампания и можеше да си позволи малко украса. Досега бе разбрал, че Тайлър е опасен престъпник и от него може да се очаква всичко. За да изпълни заповедта, трябваше да бъде много умен, като Хитлер.
— Подчини се и няма да ти сторим зло. Действията ни са напълно законни. Арестуван си по заповед на Съвета, а това са военните сили на Съвета.
Като влезе в стаята, Джони още не бе свалил маската си, иначе щеше да усети вонята на бригантите.
Един час. На Ангъс и Кер им бе нужен един час, за да довършат работата в офиса. Тези същества може би щяха да се качат в офиса, възможно бе дори да имат заповед за арестуването и на другите двама. Трябваше да осигури на Ангъс и Кер този час.
После осъзна, че Ларс и двамата бриганти са тук от доста време. Когато Джони каза на Кер да му донесе работни дрехи, той просто бе събрал във вързоп всички принадлежности на Стормълонг. Беше ги оставил подредени на леглото. Сега бяха разхвърляни из цялата стая. Бяха претърсили всичко. Чантите с храна от Африка и от Академията също бяха там. И тях бяха преровили. Ангъс носеше много малко принадлежности, освен това чантата с инструментите му бе в него, тъй че нямаше как да се познае, че вещите са на двама души.
Единият бриганти, който беше зад него, извади от колана на Джони лъчевия пистолет, като предварително погледна към другия да го предупреди да внимава.
Джони повдигна рамене. Трябваше да спечели време!
— И къде ще ме водите?
— Тази сутрин ще се явиш пред Съвета, за да ти бъдат прочетени обвиненията — каза Ларс.
Джони уж небрежно затвори вратата зад гърба си, за да не се вижда какво става в коридора. Ангъс и Кер едва ли щяха да минат оттук за хангара, но можеха да вдигнат шум. Или още по-лошо, можеха да изоставят работата си, за да се заемат с тези тримата, което щеше да е глупаво.
— От вчера не съм ял нищо — каза Джони. — Имате ли нещо против първо да хапна?
Ларс отстъпи до стената. Бриганти зад него се отдръпна. Този, който беше зад стола зае друга позиция и Джони взе чантите с храната и кратунките с вода. Седна и отпи вода. Имаше чепка банани и отчупи няколко.
Бригантите не бяха виждали банани откак напуснаха Африка и се вторачиха в тях. Джони им предложи и щяха на драго сърце да приемат, но Ларс им кресна и това ги накара да си спомнят какви са задълженията им.
Джони изяде един банан. После намери малко хляб и си направи сандвич с тукашно говеждо. Доста време му отне, докато отреже филийките. Огромният психлоски часовник на китката му отмерваше секундите и минутите.
— В какво съм обвинен? — попита Джони.
Ларс тънко се усмихна. Притискаха го да издаде поверителна информация:
— Ще научиш, когато дойде времето и от когото трябва.
Джони довърши сандвича и намери някакви диви къпини. Изяде ги. Часовникът продължаваше да тиктака. Още четиресет и девет минути.
Надникна в чантата и откри дива захарна тръстика от Африка. Внимателно я обели и започна да дъвче, като от време на време отпиваше от кратунката.
След това му хрумна, че ако седят така тихо, Ангъс и Кер могат да влязат, за да проверят дали е заминал. Ангъс вероятно ще предположи, че Джони си е взел комплекта с инструменти, но все пак можеха просто да решат да влязат и да бъдат арестувани, или пък да ги застрелят. Най-добре да накара този Ларс да говори, за да чуят отвътре непознат глас.
Още четиресет и две минути.
— Ама как сте ми разтурили дрехите! — каза Джони. — Ще трябва да ги опаковам наново.
Но Ларс имаше нещо друго в предвид. Искаше да направи истинска проверка на документите, а бе забравил. Искаше да е напълно убеден, че арестуваният има белези по врата. Започна да хитрува. Нужна бе някаква военна маневра. Не искаше този Тайлър да сграбчи някой от бригантите и да го използва като щит. Точно в момента яката на работното му яке закриваше врата.
— Нямаме намерение да ти създаваме неудобства — каза Ларс. — В момента си в работни дрехи и може би ще искаш да се преоблечеш, за да бъдеш в най-представителния си вид пред такъв могъщ орган като Съвета. Ако искаш, можеш да се преоблечеш. Прибрали сме всички ножове и оръжия, така че можем да ти позволим.