Джони сухо се усмихна при споменаването на „могъщия орган“. Каква помпозност! Но каза:
— О, да, в такъв случай най-добре да се преоблека.
Започна да подрежда разпиляните дрехи на купчини, като се стараеше да вдига колкото се може повече шум. Щеше да е по-добре, ако накара Ларс непрекъснато да говори. Още трийсет и девет минути.
Кер наистина бе довлякъл целия багаж на Стормълонг. Сгъна всичко и после започна да вдига една по една дрехите, критично ги оглеждаше, сякаш се чудеше какво да облече. Постоянно питаше: „Това става ли?“, или „Ами това?“. „Как трябва да е облечен човек, за да се яви пред Съвета? В нещо подобно?“ Ларс започна да го съветва. Съветът бе много стриктен и особено държеше на достойнството си. Има огромна власт и хората трябва да го осъзнаят. Още двайсет и девет минути.
Изведнъж Джони видя, че Стормълонг, който винаги се носеше спретнат и държеше на дрехите, бе запазил костюма от времето, когато копаеха злато. Слагаше го, когато трябваше да се прави на Джони. Криси бе ушила няколко еднакви костюма в клетката по искане на Джони, за да се отвлича от тъжните мисли. Дадоха ги на Данълдин, Тор и Стормълонг, за да приличат повече на Джони. Разгъна ловната кожена риза, панталоните и колана. Да, бе запазил дори мокасините. Оставаха двайсет и три минути.
Джони свали ризата си, като възнамеряваше да се поизмие, преди да се преоблече.
Ларс напрегнато се наведе напред. Търл бе казал, че един добър шеф на сигурността винаги използва белезите по тялото, когато трябва да идентифицира някого. Колко правилно! Ето ги малките белези от каишката. Това беше техният човек. Ликуваше отвътре. Развесели се.
— Сега вече можеш да побързаш, Тайлър — каза Ларс. — Сигурен съм, че си ти. Белезите от каишката!
Значи това е търсил, помисли си Джони.
— Другите са тръгнали оттук преди часове, нали? — каза Ларс.
— Ами да, в интерес на истината, тръгнаха си. — каза Джони.
Сети се, че са ги отметнали, когато отидоха в Академията да инсталират записващите устройства и вероятно не са ги записали на влизане. Чудесно. Оставаха още двайсет минути.
— А ти остана да направиш някоя и друга поразия, не е ли така? — каза Ларс. — Ще се разбере, не бой се. Маскарадът свърши, Тайлър. — Ларс помисли, че го е казал много добре. Сам го измисли. — Обличай се.
Джони взе парче кожа, намокри го с вода и се разтри. Бригантите го гледаха с удивление. Не бяха нито виждали, нито чували някой да се мие.
— Как ме открихте? — попита Джони.
— Боя се — отговори Ларс, — че това е държавна тайна.
— Аха — каза Джони. Още седемнайсет минути! — Това сте го научили от някакъв си Хитър, или Хилър, или как му беше името? — Спомни си, че Кер спомена как Ларс бил откачен на тази тема.
— ИСКАШ ДА КАЖЕШ ХИТЛЕР! — гневно го поправи Ларс.
— А, Хитлер — каза Джони. — Името не звучи психлоско. Обикновено психлоските имена не са двусрични. Макар че понякога и това се случва.
— Хитлер не е бил психло! — натъртено изрече Ларс. — Бил е ЧОВЕК. Той е най-великият военен лидер и най-светият член на църквата, съществувал някога на земята!
— Трябва да е било доста отдавна — каза Джони. Петнайсет минути и седемнайсет секунди. Може би са свършили и за четирсет и пет минути. Но може и за един час.
Наистина е било отдавна, съгласи се Ларс. Как е научил за Хитлер ли? Ами семейството му било от Швеция, много образовани хора. Баща му бил свещеник. Имали някакви стари книги, запазени от църквата. Били напечатани на възможно най-чист шведски, направо вдъхновяващо, от „Немското Министерство на Военната Пропаганда“. Пишело, че за да бъде някой истински вярващ, трябвало да е чист ариец, а ариец в действително означавало швед. Повечето хора от племето им имали забележителната наглост да се подиграват с тази свята вяра, но тя била официалната религия на Швеция.
— Горя от нетърпение да разбера повече за него — каза Джони. — Наистина ли е бил велик военен лидер?
О, наистина е бил, изобщо не се съмнявай. Хитлер завладял целия свят и наложил расова чистота. Наистина трябва да прочетеш тези книги. Те са направо прекрасни. О, не можеш да четеш на шведски? Е, аз бих могъл да ти чета от тях. За какво пише в тях ли? Ами може да се разказва със седмици, но например в една от главите на една от книгите, наречена „Моят живот“ се очертава цялостно съдбата на расата. Виждаш ли, има истински свръхчовеци и просто обикновени хора. А за да станеш свръхчовек, трябва да изучаваш и да си запознат с религиозната доктрина фашизъм.
— Те боготворят ли Бога? — попита Джони. Още седем минути и дванайсет секунди. Започна да се облича.