— Кажи им да станат — каза Джони малко нетърпеливо. Най-малко от всичко искаше да го боготворят.
— Ти им спаси живота, а може би и повече — каза Координаторът.
— Глупости — отвърна Джони. — Просто имах късмет, че бях с каска с подплънки на ушите. Кажи им да станат!
Немският пилот бе наблизо. Явно този ден му бе отредено да изживее много неудобни моменти. Пилотът отново обясняваше на Джони, че не е посмял да стреля. Един изстрел от Марк 32 и цялото това място, заедно с Джони и хората щеше да пламне. Местността бе затворена и ударът от оръдието… Джони поклати глава и го отпрати с махване.
Координаторът започна да му представя вождовете. Нисък човек с усмихнато монголоидно лице пристъпи напред. Носеше кожена шапка. Джони му стисна ръка. Координаторът каза, че това е вожд Норги, оглавяващ племето на оцелелите от някогашните шерпи. Били прочути планинци и предвождали каравани със сол през Хималаите в Непал, над Индия. На времето били многобройни — около осемнайсет хиляди, но сега останали само сто-двеста човека. Живеели много нависоко в недостъпни места. Храната не достигала. Били добри ловци, но дивечът бил рядкост на такава височина.
А това бе вождът-монах Ананда. Бе облечен в жълточервена роба. Беше едър мъж с миролюбиво изражение на лицето. Беше от Тибет и имаха манастир в пещерите. Останалите в страната тибетци го считаха за свой вожд. Виждате ли, дори преди нападението на психлосите китайците прогонили тибетците от страната им и били принудени да се пръснат по чужди земи. Китайците потискали будизма — Ананда беше будист — но до пещерите трудно достигали, тъй като били високо в планинските клисури или върхове. Психлосите също никога не могли да ги открият. Тибетците много гладували. Не можели да излизат в равнините и да отглеждат растения, дори през последното лято не успели да засеят, понеже нямали семена.
А това бе вожд Чонг-уан, глава на оцелелите китайци. Знае ли Джони, че едно време и имало между шестстотин и осемстотин милиона китайци? Може ли да си го представи? Имало и друго племе в северен Китай, подслонило се в стара военна база в планините. Базата? Китайците не успели да я довършат. Не била нищо особено. В северен Китай живеели само сто-двеста човека. Но вожд Чонг-уан тук имал триста и петдесет човека. Живеели в една низина, която вероятно е била минирана и психлосите никога не се приближавали до нея. Но храната била крайно оскъдна. Никакви култури не виреели толкова нависоко. Ужасен студ. — Не, нямало проблеми да се разговаря с китайците. Запазени били много от техните университетски книги и записи, освен това били доста образовани. Говорят мандарински език, стар книжовен китайски, езика на кралския двор.
Джони подаде ръка. Те се КЛАНЯТ! Тъй че Джони се поклони и достави огромно удоволствие на китаеца.
— Като стана въпрос за езици — каза Координаторът — подготвили са за теб малък спектакъл. Всички са ей там, ще дойдеш ли да го видиш?
Джони погледна малко неспокойно към небето. Единият ескортиращ самолет беше горе и патрулираше. Самият той не бе далеч от самолета си. Прати немецът да стои вътре в готовност. Добре, ще види спектакъла. Чувстваше се зле; знамената бяха на земята, търкаляха се музикални инструменти.
Около осемдесет човека в жълто-червени роби седяха наредени в правилни редици. Бяха част от хората на монаха-вожд Ананда. Като приближи, Джони забеляза, че са на възраст между осем и петдесет години. Главите на всички бяха бръснати. Имаше момчета, момичета, мъже и жени. Опитваха се да си придадат тържествен вид, седнали на земята с кръстосани крака, но в погледите им се четеше дяволитост. Отпред пред всички седеше стар монах с дълъг свитък.
— Миналата пролет имахме големи неприятности — каза Координаторът. — Никой, абсолютно никой не можеше да разговаря с тези хора. Нито в Индия или Цейлон — това е един остров, нито където и да е другаде не успяхме да открием и следа от тибетски език, или от техния език. Търсихме навсякъде. НО се справихме. Слушай! — Даде сигнал на стария монах.
Будистът прочете един ред от свитъка. Цялата група запя едновременно след него, не повториха, а го изпяха.
Беше на психлоски! Монахът прочете още един ред. Групата изпя превода на психлоски. Джони не можа да повярва на учите си. Представлението продължи по същия начин.
— Чете на език, който някога се е наричал „пали“ — прошепна Координаторът. — Това е оригиналният език, на който са написани каноните на будизма. Манастирът притежава богата библиотека с всичко, казано от Гаутама Сидхарта Буда, човекът, който е създал тази религия преди около три хиляди и шестстотин години. И те могат да четат и пишат на този език. Само че той е изчезнал. Тъй че взехме една чинкоска…