Търл забеляза животното да се приближава към клетката и започна да се дърпа по-яростно от всякога.
Джони се убеди, че мястото не е пострадало особено след битката и почти нищо не се бе променило. Извиращата изпод земята вода бе набраздила платото. По решетките на клетката личаха следи от куршуми. Водата бе почистила клетката, но вреди нямаше. Хвърли поглед на свързочната кутия на стълба и видя, че нищо не е променено. По решетките минаваше ток както едно време, кабелите бяха същите. Някой бе направил ограда, за да не се доближават хората до клетката. Да, тя си бе същата, само че на места бе израсла трева.
За миг забрави за множеството хора. Колко нощи бе прекарал вътре в клетката с вперен навън поглед и колко нощи бе прекарал отвън, наблюдаващ какво става вътре. Доста кошмари му бяха останали от тогава.
Искаше да разпита Търл, но не му се щеше пак да говори през тези решетки. Освен това грабваше да вика, за да го чуят в тази врява, а това никак не му се нравеше. Привлече погледа на един от часовоите и му махна да се приближи. Но вместо часовоя, дойде Командирът на лагера.
По поличката Джони позна, че е от клана Арджил. Наведе се към него, за да може да го чуе.
— Моля ви, спрете тока и някой от пазачите да отвори вратата.
— Какво? — с удивление възкликна Командирът.
Джони помисли, че навярно не е чул и повтори молбата си. Но после разбра, че това всъщност е отказ. Между клановете Арджил и Фергус винаги имаше търкания и те често избухваха във войни. Спомни си, че когато отиде за пръв път в Шотландия, те бяха във война, която прекъснаха само заради него. Джони нямаше намерение да спори. Освен това нямаше намерение и да крещи на Търл през решетките.
Робърт Лисицата погледна към Търл, клетката, Арджил, тълпата и свързочната кутия на стълба. Понечи да каже нещо на Джони, но в този момент той скочи от коня. Полковник Иван разбута настрани хората и пъхна тояжката в ръцете на Джони.
Накуцвайки, Джони се приближи до стълба и натисна ключа, като се подпря, за да освободи ръката си. Изскочи искра и вратата се отвори. Хората от тълпата му направиха път, като разбраха къде иска да иде. Изведнъж всичко утихна — първо замълчаха хората около Джони, след това тишината се понесе като вълна през цялото множество.
През това време часовият не се бе отделял от поста си. Ключовете за вратата бяха на пояса му. Джони ги измъкна.
За кратко се разнесе развълнуван шепот и отново настъпи напрегната тишина.
Търл се възползва от случая и свирепо изрева.
Командирът на лагера понечи да се втурне след Джони, но спря под натиска на огромната ръка на полковник Иван, който просто се бе навел от коня си. Полковникът не искаше излишни тела в зоната на обстрел. Останалите косаци моментално реагираха: чу се острото щракане на предпазители на автомати и четири оръжия се прицелиха в Търл. Няколко шотландеца се втурнаха към покрива на старите жилища на чинкосите и едновременно със стихването на шума от бягащи стъпки се чу шум от зареждане на автомати, които веднага хванаха на прицел Търл.
Тълпата отстъпи от оградата.
Джони чу щракането на автоматите. Обърна се и без да повишава глас, защото освен рева на Търл всичко бе утихнало, каза:
— Куршумите могат да рикушират в решетките и да ранят някой, затова моля да свалите оръжията.
Извади лъчевия пистолет от кобура си и го погледна да се увери, че е нагласен на положение „зашеметяване“, „без огън“. Но беше убеден, че не го грози никаква опасност. Търл носеше нашийник, бе окован във вериги и ако Джони стоеше на разумно разстояние от него, най-много Търл да се опита да направи някоя щуротия в дух на сегашното му положение.
Ключалката сработи по-лесно от преди. Явно някой я бе смазал. Джони отключи. Всички наоколо затаиха дъх, но Джони не се интересуваше какво става отвън.
Търл изрева.
— Престани да се правиш на клоун, Търл — каза Джони.
Търл веднага престана и клекна до задната стена, а тъмните му очи издаваха злобна заинтригуваност.
— Ха, зрасти, животно.
Някъде отзад се разнесе гласът на свещеника:
— Той НЕ Е животно!
До този момент Джони нямаше представа, че свещеникът говори на психлоски.
— Виждам, — продължи Търл, — че някой добре те е подредил. Ами да, случва се, особено на глупаците. Как е станало, тъпунгер такъв?