Изведнъж се чу тъп звук от падане на около двайсет фута зад тях. Мигновено се шмугнаха в прикритията си. Иван бе излязъл иззад едно дърво. На земята в краката му лежеше странно човешко същество. Трепереше от студ.
Не бе ясно от каква националност е, нито какъв е цветът на кожата му. Бе облечено в маймунски кожи, така скроени, че по странен начин напомняха за униформа. Под него бе паднала торба с дръжка и оттам се бе изтърколила глинена граната.
Иван му сочеше една стрела, забита в манерката му. Извади я и я даде на Джони.
— Отровна е — прошепна над рамото му Координаторът. — Виждаш ли къде личи отровата на връхчето?
Джони свали манерката на Иван и я хвърли, като с жест показа, че никой не трябва да пие.
Иван откачи лъка от пояса на съществото и го подаде на Джони, но той вече бе коленичил до пленника и взе гранатата. От нея стърчеше фитил. Добре го познаваше — беше психлоски!
Веднага щом отново привлече вниманието на Джони, Иван му подаде миниатюрно психлоско радио и посочи към мъжа.
— Той нас гледал — каза Иван. — Той говорил — и посочи към радиото.
Джони изведнъж застана нащрек, осъзнал, че може би са обградени с врагове и отпред, и отзад.
Мигновено разпореди какво да се прави чрез Робърт Лисицата, който подскочи при мисълта, че малката им военна сила ще трябва да води сражения на два фронта.
Бриганти! Човекът в краката му бе опасан с два широки кръстосани кожени колана, в които бяха забити връхчетата на стрелите му. Носеше странни грубо изработени ботуши, които напомниха на Джони за ботушите, които бе виждал в склада на базата. Косата му бе късо подстригана и стърчеше нагоре. По лицето личаха белези, изражението му бе грубо.
Той се размърда и започна да се свестява от неочаквания удар с приклада на пушката. Полковник Иван не закъсня да натисне врата му с крак, за да не може да стане.
Робърт Лисицата се върна и кимна, което значеше, че всички са заели позиции.
— Може да са ни наблюдавали дни наред. Това е психлоски предавател!
— Да, и фитила на гранатата. Мисля, че тук има още…
На петдесет фута избухна бомба и се разляха оранжеви отблясъци.
Чу се пукота на автомат.
Подплашени птици и маймуни се втурнаха да бягат под капещия дъжд.
Джони се върна до наблюдателницата си. В лагера нямаше и следа от раздвижване. Робърт постави двама войници с автомати да го прикриват.
— Хванати сме в капан — каза той. — Чудно организирано нападение.
— Най-напред се погрижете за тила — каза Джони. — Разчистете ги!
— Огън! — изкомандва полковник Иван. После избълва нещо на руски.
Мигновено последва лай на автомати.
Във въздуха избухнаха гранати и пушекът се смеси с дъжда.
Затрополяха стъпки на хора, които се впускаха напред в редици, всяка следваща прикриваше предната и се получаваше нещо като вълна.
Писъци!
Бойни викове на шотландци и руснаци!
После затишие. След това пак свиреп лай на автомати.
Отново затишие.
Над птичите гласове и дъжда се извиси дрезгав глас:
— Предаваме се!
Не френски, а английски. Координаторът изглеждаше объркан.
Разнесе се далечен тропот на обувки — Робърт Лисицата изтегляше хората си далеч от гласа в случай, че се окажат в капан.
Джони грабна лъчевата пушка на един шотландец и се хвърли на земята. Нагласи я на „проникване“, „без пламък“. Прицели се в помещението за дихателен газ и стреля. Старото метално покритие отвън се отлющи като кожа под продължителния напор на лъчите.
Чу се звън и съскане. Джони повтори стрелбата.
Чакаха. Навън не се втурнаха никакви психлоси. Въздухът вече бе нахлул навсякъде. Но не последва никаква реакция.
Дъждът продължаваше да се сипе, а маймуните и птиците утихнаха. Разнасяше се неприятната миризма от стелещия се черен барутен дим от гранатите.
6
Джони погледна към самолетната площадка за руда, до която стигаше краткия път. Беше изоставена.
Шотландците, които носеха радиооборудването отговориха на повикването му. От брезентовото покритие се стичаше дъжд. Джони провери предавателя. Работеше. Превключи на планетарни вълни и взе микрофона.
— Полетът до Найароби, имам готовност — каза той. Трябваше да звучи като редовен полет, но с двата самолета, останали близо до електроцентралата имаха предварително уговорен код. „Найароби“ означаваше „тръгни до сигнала“, а „имам готовност“ значеше „Не стреляй, но бъди нащрек“.
Разнесе се гласът на Данълдин:
— Всички пътници са на борда.
Значи бяха тръгнали.
Джони свали малкото радио от колана си и го нагласи непрекъснато да пиука. Миньорите използваха този сигнал, когато са затрупани и не могат да се измъкнат от шахтата. Щеше да послужи като насочващ сигнал за самолетите. Посочи с пръст трима от хората си. Подаде миньорското радио на единия, за да го закачи на някое дърво около площадката.