— А ако не се получи и тръгнат да ги преследват чак до тук? — попита сър Робърт.
— Другият камион вътре в хангара може да се изкара да защитава района. Ще го взема, като се върнем от посещението си при бригантите.
— Значи и ти ще преследваш конвоя! — каза сър Робърт и саркастично добави: — Сред най-добре организираните и внимателно изпълнените нападателни акции в историята тази е най-добрата!
Сър Робърт се зае с ръководенето й, като продължаваше да си мърмори нещо за камионите и танковете.
Един шотландец се втурна при Джони.
— Сър Джони, мисля, че е най-добре да слезете на трето ниво — изглеждаше смъртно блед.
Джони с мъка тръгна надолу по стълбите. Никак не бе подготвен за това, което бяха намерили. Беше голяма стая, която очевидно използваха за обучение в стрелба — нещо като вътрешно стрелбище. Няколко руснаци бяха се събрали в кръг и гледаха към пода, а по лицата им се четеше смесица от отвращение и неодобрение. Шотландецът, който доведе Джони, спря и посочи надолу без да казва нищо.
Сред локва съсирена кръв лежаха останките от нещо, което напомняше на две възрастни жени. Трудно можеше да се каже със сигурност. Но в две купчини бяха струпани остатъци от бели коси, тъмна кожа и смачкани дрехи.
Няколко психлоси бяха седяли часове наред и парче по парче, инч по инч бяха раздробили двете жени с внимателно прецелени несмъртоносни изстрели.
Каква адска лудница от изстрели, писъци и смях е било това място само преди няколко часа.
Някой бе повикал доктор Маккендрик и той влезе. Стъпваше внимателно, за да избегне кръвта.
— Невъзможно е да се определи от температурата на телата. Може би са минали четири часа, откак кръвта се е съсирила. Жените са на… около четиресет, петдесет години… състарени от много работа. Разкъсали са им крайниците инч по инч! — Изправи се и се обърна към Джони: — Защо им е на психлосите да правят това?
— Доставя им удоволствие. Харесва им болката и агонията.
Джони погледна доктор Маккендрик.
— Това са горе долу единствените моменти, когато изпитват радост.
— Сега вече без никакви задръжки мога да правя аутопсии на психлоси.
Един руснак побутна нещо с пръчка, която бе намерил някъде.
— Чакай — каза Джони. Заобиколи локвата кръв и вдигна предмета.
Току що бе влязъл Робърт Лисицата. Замръзна на място, шокиран.
Джони държеше в ръцете си шотландска барета!
Нямаше тяло на шотландец, само барета и то доста нова. Точно каквито носеха Координаторите.
8
Джони седеше под прогизващия дъжд и гледаше платформата на стария очукан камион.
През последните два-три дни или само преди няколко часа тук са били вързани три човешки същества — две възрастни жени и един млад шотландец, безпомощно са чакали да дойдат да ги приберат психлосите, без да могат ни да мръднат, ни да избягат, може би под постоянния прицел на отровните стрели на бригантите и на гранатите им. Колко ли банту и пигмеи са седяли по същия начин, заловени и изтъргувани от бригантите?
Психлосите са дошли да ги вземат, купили са ги от някогашните наемници на цената на вещите, които сега лежаха тук. Двете жени бяха умрели в агония. Съдбата на шотландеца бе неизвестна.
Един руснак внимателно провери купчината с бартерни стоки с копието си. Доколкото Джони познаваше психлосите, ако знаеха, че това ще е последната им сделка, вътре непременно щеше да има взрив. Нямаше. Психлосите сигурно са смятали да се върнат, след като завземат отново планетата.
Джони провери съдържанието. Запечатани метални кутии, сто фунта сяра, още сто силитра. Под брезента лежеше голяма ролка миньорски фитил. Всичко това, като се прибави само кокс, се използваше за направата на гранати. В едно малко увито пакетче имаше горивни капсули за радио предаватели. Това бе цената на три човешки същества.
Джони се обърна и се запъти към един руски офицер и няколко войници, които пазеха заловените бриганти. Седемнайсет от тях бяха останали живи. Седяха с ръце зад тила, гледаха в земята и не помръдваха, затворени в пръстена на прикладите на автоматите. Седмина ранени бриганти се валяха в калта и стенеха. Дванайсет бяха мъртви и бяха струпали телата им накуп встрани.
Един от седемнайсетте усети, че някой се приближава и вдигна глава. Дивакът бе с широк гръден кош, зъбите му отдавна бяха счупени, лицето му бе прорязано от белези. Имаше масивна челюст и късо подстригана коса. Бе облечен в маймунски кожи, скроени като бойна униформа. Два пояса с отровни стрели се кръстосваха на гърдите му. Очите му приличаха на празни дупки.