Екипажът седеше на летящата платформа под дърветата в гората. Бяха излетели с него и минохвъргачките и се бяха приготвили за отбрана. Много се зарадваха, като видяха Джони. По целия бряг на реката пъплеха крокодили и бавно заграждаха платформата от всички страни. Не смееха да стрелят, за да не привлекат вниманието на конвоя.
Джони освободи място на техния камион за втората платформа и те прелетяха върху камиона. Крокодилите и двигателите ревяха оглушително и Джони се притесни да не би да ги чуе конвоя, тъй като вероятно вече бяха доста близо.
Оставиха полупотопения камион на мястото му и прекосиха реката, претоварени с две платформи и две минохвъргачки. Продължиха преследването.
Не след дълго пътят стана по-хубав, вероятно защото почвата се бе сменила. Увеличиха скоростта. Разстоянието между тях и последните от конвоя бе около дванайсет и петнайсет часа. Но конвоят сигурно пътуваше по-бавно, особено при такъв неравен терен.
Рано следобед вече бяха набрали такава скорост, че не забелязаха как отпред изсветлява. Изведнъж гората свърши и се озоваха в обширна прерия.
На три мили отпред не се виждаше никакъв конвой.
Молейки се никой да не ги е забелязал, те направиха пълен завой и се върнаха в гората.
Насочиха се на изток, като си проправяха път сред дърветата в покрайнините на гората. След малко спряха.
Прерията, която се откриваше пред очите им, бе покрита с трева и храсти. Тук-таме растяха кактусоподобни растения.
Джони се качи върху кабината, за да вижда по-далеч. Аха! Дефилето, където щяха да устроят засада бе точно пред конвоя. Танкът, който предвождаше конвоя, тъкмо влизаше в дефилето. Клисурата изглежда прорязваше южното било на планинската верига.
Планини! Върховете им се показваха над облаците и се издигаха чак към североизток. Това сняг ли е?
Имаше още нещо странно. Да, Джони разбра. Не валеше! Имаше облаци, бе много горещо и влажно, слънцето почти не се показваше, но не валеше!
Руснаците гледаха към конвоя и цъкаха с език. Наистина бе внушителен. Над петдесет превозни средства, повечето от които камиони, натъпкани до горе с амуниции, гориво и дихателен газ, пълзяха като огромна черна змия. Три, не, пет танка! Първия бе от типа „Да си проправим път към славата“. Почти непробиваем брониран танк. По средата имаше още един танк и три в края. Сега, когато собственият им двигател бе замлъкнал, ревът от коновя долиташе като гръм.
Ако засадата бе на мястото си, щяха да открият огън веднага щом и последният танк влези в дефилето. Минохвъргачката трябваше да затвори пътя им отпред.
Джони се обърна към руския офицер, който бе взел със себе си. Той почти не говореше английски, но с жестове и с помощта на малка карта, която Джони нарисува с пръст върху праха, разбра какво трябва да направи. В южната си част дефилето завършваше с хълмче. Отдясно имаше стръмен хълм, по-точно, канара. Ако една от летящите платформи успее незабелязано да се промъкне зад хълма и да изчака там, докато колоната влезе в клисурата, минохвъргачката може да изстреля няколко снаряда към канарата и лавината от камъни да затвори задната врата.
Руснакът схвана. Заедно с екипажа си той полетя от вътрешната страна на крайните дървета и изчезна.
Джони съсредоточено наблюдаваше конвоя. Битката бе „нагласена“. За такива битки бе чел много в старите книги. Когато целият конвой навлезе в дефилето, отпред от засадата ще им затворят пътя, а минохвъргачката, която току що бе изпратил, ще затрупа изхода отзад. Отдясно оставаше хълма, а от ляво — скалите. Няма да могат да направят завой. Оставаше само да прелетят над тях и да им кажат да се предадат. Но нагласените битки често не протичаха според плана, както скоро щяха да разберат.
Изчакаха да влезе и последният танк от конвоя. Само за миг успяха да зърнат платформата, която бяха изпратили, точно преди да заеме позиция. Идеално. Началото на конвоя вече се губеше от погледа на Джони.
Изведнъж БУХ! Минохвъргачката от засадата изстреля първия снаряд. БУХ! БУХ! БУХ!
Но последните три танка още не бяха навлезли в клисурата.
Джони посегна към пулта за управление на летящата платформа. Четиричленният му екипаж политна, но се хванаха здраво.
Летящата платформа се издигна във въздуха, пръстите на Джони танцуваха по пулта. Полетяха на височина хиляда фута, на юг от пътя близо до края на гората.