Та това си беше чист укор на висшестоящ. Снит се ядоса. Той самият бе излъскан и изглеждаше добре, а също и хората му. Всичките му двайсет команди, всяка от по петдесет човека, се ръководеха от офицери, тренирани в най-висока степен. (Тук поуспокои темпото, надявайки се да не забележат, че във всяка команда имаше само по трийсет и пет човека поради глада.)
— А храна? — попита Търл.
Снит се стресна. Дали това психло можеше да чете мислите му?
— Храната е лоша — каза Снит. — Има много мъртъвци в старите къщи, но всички са стари, изсушени и не стават за ядене. Ще трябва да има клауза в бъдещия договор за по-добра храна!
Чак сега Търл си спомни, че тези бриганти бяха отявлени канибали. Поради тази причина в последните векове търговията им с психлосите бе позамряла. Той остро каза:
— Такава клауза не може да има!
Ако изгонеха тези същества, целият му план можеше да иде на кино. Преди се бе ровил из книгите на чинкосите и случайно бе попаднал на инфомацията, че животните странно защо са против канибализма. По някое време обмисляше възможността да използва бриганти при копаенето на злато, но първо бяха много далеч и второ, можеха да започнат да се оплакват от недостатъчно храна, тъй като човеците из тези райони бяха рядкост.
— През времето, за което сключите договора — каза Търл, — ще трябва да се задоволите да се храните с добитък.
— Има странен вкус — каза вождът на бригантите. Бе склонен да се съгласи по тази точка. Напоследък хората му трябваше да ядат доста водни бизони, маймуни и слонове. Но не трябваше да се показва прекалено сговорчив. По-добре да се пазари дълго. — Добре де, ако заплащането е добро…
Търл му каза, че скоро смята да ходи на Психло и лично ще им донесе заплатите от Галактическата Банка. А междувременно те трябва да изпълняват длъжността часовои и военна охрана на лагера и Съвета.
— Значи ще донесеш заплатите? — попита Снит.
— Целия половин милион?
— Да, имаш думата ми.
Думата на един психло? Снит каза:
— Аз и още шестима от моите хора ще дойдем с теб, за да видим какво правиш!
Макар Търл да не знаеше дали Имперското правителство ще иска да ги разпитва, защото ще им трябва важен и знаещ човек, Търл с готовност се съгласи. Кой го бе грижа какво ще стане със Снит, след като планът му се осъществи!
— Разбира се и добре дошли — усмихна се Търл.
— Естествено при условие, че ми помагате във всичко, докато тръгнем. Нещо друго?
Да, имаше още нещо. Снит извади изпод дрехите си някакъв предмет и внимателно приближи клетката. Постави го между решетките, по които в момента не течеше ток и се отдалечи на прилично разстояние.
Търл опъна веригата си и го вдигна от земята.
— Искат да ни платят с това — каза Снит. — Напечатана е само от едната страна и АЗ смятам, че може и да е фалшива!
Търл го поднесе на светлина. Какво беше това? Не можа да разчете буквите.
— Съмнявам се, че не можеш даже да го прочетеш — Търл отправи предизвикателство към Снит.
— Не, прочетох го — каза Снит. Самият той също не можеше да чете, но някой му го бе прочел. — Пише, че това е един кредит и важи при разплащане на дългове. А около снимката пише: „Джони Гудбой Тайлър, завоевател на психлосите“.
Точно това го притесняваше най-много. Защо се казваше, че психлосите са победени?
Мозъкът на Търл трескаво заработи.
— Наистина е фалшива, освен това лъжат!
— Така и си помислих — каза Снит.
Постоянно се опитваха да го измамят. Прадедите му бяха разбрали това. Мами, преди да те измамят, казваха те.
— Но ще ти кажа какво ще направя — каза Търл по миньорското радио. — Вие ще си знаете за кого наистина работите, но приемете да ви плащат с тези неща и не казвайте нищо, а като идем в Галактическата банка, ще ви обезщетя в твърда валута.
Така беше честно. Сега вече наистина знаеше за кого работи. Имаше смисъл, нещата се подреждаха. Едни му плащаха, за други работеше. В крайна сметка този психло бе откровен.
— Добре — каза Снит. — Между другото, аз познавам човека от снимката.
Търл се вгледа. Светлината бе доста слаба. По дяволите, наистина приличаше на онова животно! Опита се да си спомни дали изобщо бе чувал името му. Да, смътно си спомняше странните думи. Наистина беше проклетото животно!
— Тази птица просто се появи и унищожи една от моите команди, цялата — каза Снит. — Беше доста скоро. Нападна ги без никакво предупреждение, направо ги помете. Откраднаха телата им и един камион със стоки!
— Къде?
— В гората, къде другаде?
Това се казваше новина! Интелектът му подсказваше, че съществото от снимката лети насам-натам на посещения на разни племена. Или може би това бяха посещенията му! Сигурно бе така. Търл знаеше, че самият той би посещавал племена по този начин. Чудссено! Знаеше, че Стафър ще бъде много, много щастлив да разбере това. Животното не ходи там, където всички мислят, че ходи и напада миролюбиви племена. Стафър бе много талантлив ученик в политиката. Сега щеше да го превърне в талантлив ученик по военно дело: тихомълком, само така бе възможно.