Изведнъж го озари идея.
Поиска тишина.
— За сега ще отложим приемането на решение за договора на бригантите — каза Браун Лимпър с възможно най-властен глас.
Умълчаха се, а Азия прибра дрехата си с жест, изразяващ какво, неподчинение? Да, ще трябва да се погрижи за него!
— Искам да обсъдим една друга мярка. Отнася се до морала — обяви Браун Лимпър.
Продължи с реч, в която изтъкна морала като гръбнак на всяко общество. Заемащите високи позиции трябва да бъдат честни и предани и поведението им трябва да е безукорно. Не бива да се забъркват в никакъв скандал или да попадат в други подобни обстоятелства.
Прие се доста добре. Всички бяха честни и порядъчни хора и вярваха, че поведението на високопоставените личности трябва да бъде морално, макар че всички имаха различен нравствен код.
Единодушно приеха резолюция скандалното поведение на длъжностни лица да се наказва с отстраняване от поста, независимо какъв е той. Спрямо това нямаха задръжки.
Е, приеха поне една резолюция. Закриха заседанието.
Като се върна в офиса си, Браун Лимпър обсъди с Ларс някои проблеми около миникамерите. Ларс имаше известни познания относно тях. Сети се, че Търл може да му каже къде в лагера има такива камери.
На следващата сутрин, когато всички членове на Съвета излязоха от хотелските си стаи, в името на приличието Ларс монтира няколко миникамери на неподозирани места в стаите им и ги свърза с пиктофони. На следващата вечер Браун Лимпър имаше строго поверителна среща с генерал Снит. В резултат десетина от по-хубавите жени на бригантите бяха наети на различни длъжности от управителя на хотела, който се съгласи, че такива хубави жени трябва да заемат длъжности, които им позволяват директен контакт с гостите на хотела, за да се чувстват по-комфортно.
На следващата вечер Търл поздрави Браун за мъдрите мерки, които е взел и му каза, че се гордее с такъв ученик, успял да измисли сам всичко това.
Браун Лимпър бе крайно доволен. Върна се в офиса си и работи до късно през нощтта, за да уточни етапите на своя план. Най-значителният бе да отправи обвинения срещу Джони Гудбой Тайлър, когато най-после ще може да действа на спокойствие. Списъкът от обвинения ставаше доста дълъг и нямаше начин да не го накажат.
2
Нощта бе безлунна. Светлините около клетката бяха загасени. На часовоя бе разпоредено да се отдалечи.
Браун Лимпър седеше на земята. Търл бе клекнал близо до решетките. Ларс Торенсон седеше между тях. Имаше малко фенерче, с което от време на време поглеждаше някоя дума в речника.
Едва чуваха гласовете си. Никой не трябваше да знае за какво си говорят. Това бе решителната вечер!
Лапите на Търл нервно се свиваха и го заливаха вълни от енергия. Срещата бе толкова важна, от изхода й зависеха плановете му. Трудно дишаше. Все пак трябваше да си дава вид, че му е безразлично, че само се опитва да помогне (това бе една от новите думи в речника му). Разкъсваха го противоречиви желания, но трябваше да ги потисне. Искаше му се да се пресегне през решетките (без да разберат, бе изключил тока с дистанционното управление, скрито сред камъните) и да изпита удоволствието да ги разкъса с лапите си. Но разбираше колко важно за бъдещето му бе да не го прави. Напрегна се да се съсредоточи върху работата, която им предстоеше.
Браун Лимпър с шепот му разказваше как е успял да улови в клопка членовете на Съвета. Поотделно бе дръпнал встрани и четиримата и им бе показал някои записи, от което те осъзнаха как със собственото си поведение нарушават гласуваните от тях закони. Всеки имаше възможност да се види как участва в перверзни, наскоро усвоени от жените на бригантите. Понякога участваха дори четири жени наведнъж. Със срам признаха, че са потенциална заплаха за репутацията на правителството. (Ларс доста трябваше да се потруди, докато открие думата „срам“ в речника и накрая я намери в частта за архаични думи. Бе отбелязана като стара дума от езика хокнер, излязла от употреба).
С решение на Съвета Браун Лимпър бе назначен за главен изпълнителен директор, подпомаган от един секретар, който след доста упражнения се научи да пише името си, но иначе не можеше нито да пише, нито да чете. От сега нататък, за вечни времена цялата власт на Съвета бе предоставена в ръцете на Браун Лимпър Стафър като старши кмет на планетата и като най-заслужилия и способен член на Съвета.
Търл долови приповдигнатия му тон. Нищо чудно, той също би се чувствал така. Поздрави го и го похвали, че е действал като мъдър държавник. Но Браун Лимпър не изглеждаше много радостен.