— Аз съм — прошепна Търл — оторизиран агент на Компанията и разполагам с пълномощия да се разпореждам с нейната собственост. — Това се казваше лъжа! Наистина здраво ще трябва да прикрива следите си. — Вие разбирате това, естествено. Животното Тайлър също го разбра, затова и ме остави жив.
— О! — прошепна Браун Лимпър. — Това обяснява нещата. Толкова е кръвожаден, че се чудех как така те остави жив онзи ден, когато уби братята Чамко.
— Е, сега узна тайната. Той самият водеше преговори с мен, за да купи тукашния клон на Междугалактическата минна компания, а също и планетата. Затова така се разполага със собствеността на компанията и тъпче цялата планета. Разбира се, аз и дума не исках да чуя за това, имайки пред вид лошия му характер. (Последната дума също бе от новите.)
Изведнъж Браун Лимпър се почувства хванат в капана, който Тайлър му бе „заложил“. За миг усети как земята се срутва под краката му.
— Знаеш ли къде са тези два билиона? — попита Търл.
— Да — напрегнато каза Браун Лимпър.
Господи, колко сляп е бил. Тайлър е щял да купи компанията и планетата и какво щеше да стане тогава с Браун Лимпър?
Търл всичко бе преценил:
— Но аз нямаше да продам нищо. Не и на животното Тайлър. Мислех си за теб.
Браун Лимпър подсвирна с облекчение. Огледа се и се наведе напред, нетърпелив да изчака превода:
— Ще продадеш ли компанията и планетата на мен? Искам да кажа, на нас?
Търл помисли, след което каза:
— Струва повече от два билиона, но ако ми платите в брой и изпълните още няколко условия, съгласен съм.
Напоследък Браун Лимпър усилено се бе занимавал с икономика. Знаеше как да хитрува.
— С документ? — попита той.
— Естествено — каза Търл. — Документът става легален веднага, след като го подпишем. Но ще трябва да е на психлоски — формалност.
О, по дяволите, ако дори направи опит да напише такъв документ, само да разберат, веднага ще го изпарят по бавната процедура!
Престори се, че и последният патрон е свършил и спечели малко време, докато го сменяше. При известни условия някои от планетите ги отписваха. Компанията никога не продаваше планети. Ако напуснеха някоя планета, имаха си едно оръжие. Търл вече бе решил да унищожи планетата. Овладя се. Ако подпише документ, той ще изгори заедно с всичко останало. Добре. Компанията може би ще извърши контраатаката чак след две години. Разполагаше с много време. Да, спокойно можеше да подпише някакъв фалшив документ за продажба.
Тайните преговори продължиха.
— За да ти направя такава отстъпка, трябва да извършиш следното: първо, да възстановиш стария ми офис; второ, да издействаш разрешение да се преместя в него, за да мога спокойно да направя необходимите изчисления и да построя нов пулт за управление на зоната за телепортиране; трето, да ме снабдяваш с всички необходими материали и съоръжения; и четвърто, да ми осигуриш надеждна охрана, когато работя на самата площадка.
Браун Лимпър се колебаеше.
— Нали трябва да занеса двата билиона в управлението на компанията на Психло — каза Търл. — Не съм крадец.
Браун Лимпър остана доволен.
— Освен това ще трябва да им представя документа за продажбата на планетата и на тукашния клон на компанията, за да бъде всичко съвсем легално — каза Търл. — Не бих искал да разполагаш с незаверен документ. Искам да съм честен спрямо теб. (И тази дума бе проверявал в речника наскоро.)
Да, помисли си Браун Лимпър, напълно ясно е, че е готов да направи и непосилното, за да бъде всичко законно и почтено. Но все още таеше известни колебания.
— И ако имаш легален документ, че притежаваш цялата планета, заедно с всички съоръжения, самолети и други транспортни средства, Тайлър няма да може да си лети, където поиска.
Браун Лимпър се поизправи. Започна да става малко нетърпелив.
— Освен това — продължи Търл — можеш по разни канали да разгласиш, че имаш намерение да телепортираш пратка на Психло. И В МОМЕНТА, В КОЙТО ТОЙ НАУЧИ, ЩЕ ДОЛЕТИ ПРАВО ТУК И ЕТО ГО В РЪЦЕТЕ ТИ!
Ето това беше!
Браун Лимпър едва не се пресегна през решетките да си стисне ръцете с Търл, но Ларс му напомни, че тече ток. Стана и едва се сдържа да не заскача от радост.
— Сделката ще стане! — каза той, но прекалено високо. — Сделката ще стане — повтори с шепот. — Приемам всичките ти условия. Ще направим точно каквото поискаш!
Втурна се към земехода, но обърка посоката. Ларс бе принуден да го настигне и да го качи. В очите на Браун Лимпър гореше див огън.
— Сега ще възтържествува справедливостта — повтаряше той през целия обратен път до Денвър.