На ръст бе като Джони, имаше същата структура и същите очи, но косата му бе малко по тъмна и кожата му — доста по-мургава. От дните, когато копаха златна руда, престана да се грижи външният му вид да прилича на този на Джони и бе отрязал брадата си така, че долу бе квадратна.
Стормълонг бе останал в Академията. Бе доста опитен пилот и му доставяше удоволствие да обучава кадетите. Бе намерил някакъв стар пилотски костюм, бяло шалче и огромни кръгли очила, правени неизвестно кога. В този си вид изглеждаше доста странно.
Тупнаха се по гърба и се засмяха, доволни от срещата.
— Казаха ми, че ще те намеря тук да хвърляш камъни на жабите — каза Стормълонг. — Как е ръката ти?
— Да беше видял как само хвърлих последния — каза Джони. — Е, може би нямаше да повали слон, но нещо такова.
Поведе го към един голям плосък камък и седнаха. Бурята ставаше все по-силна, но лесно щяха да се върнат.
Стормълонг не беше особено разговорлив, но сега бе пълен с новини. Доста трябваше да се потруди, за да разбере къде да намери Джони. В Америка никой не знаеше къде е, затова отишъл в Шотландия, за да открие някаква следа.
Криси му пращаше поздрави. Пати вече била под грижите на Бити. Вождът на клана Фергус му пращаше уваженията си. Забележи, не поздрави, а ужавения. Леля му Елън също го поздравяваше. Беше се омъжила за свещеника и живееха в Шотландия.
Разбра къде е Джони от двамата Координатори, които също се бяха върнали в Шотландия, същите, които трябвало да доведат някакво племе… бриганти? Аха, бриганти. А, тази паплач в момента бе в Денвър. Ужасни хора. Бе видял няколко. Както и да е, тялото на Алисън било откарано в Шотландия, за да бъде погребано и шотландците били бесни заради убийството му.
Но не затова бе дошъл тук. По време на полета се бе случило нещо невероятно.
— Нали помниш — каза Стормълонг — как каза, че тук на Земята пак може да има нашествие? Е, изглежда напълно вероятно.
Летял към Шотландия през Големия Северен Кръг с обикновен боен самолет и си прекарвал много добре. Точно като наближил най-северните части на Шотландия, на екраните му се появил най-големият, най-огромният въздушен кораб, какъвто никога през живота се не бил виждал. В първия момент помислил, че ще налети право върху него и всеки момент ще се сблъскат. Ясно го виждал и на екраните, и през прозореца. И прас! Ударил се в него, но той изчезнал.
— Как така изчезнал? — попита Джони.
Ами точно това е. Блъснал се в твърд предмет, но него го нямало. И то високо в небето, обърни внимание. Голям колкото небето, но го нямало. Ето, снимките от екраните бяха в раницата му.
Джони ги разгледа. Приличаше на сфера, опасана с пръстен. Никога не бе виждал подобен космически кораб. Нито бе чувал за такъв. Наистина изглеждаше огромен. В ъгъла на снимката се виждаха Оркни Айлъндс. Корабът сякаш се простираше от средата на Шотландия до Оркни. На втората снимка се виждаше как той обгръща бойния самолет, от който бяха правени снимките, а на третата вече го НЯМАШЕ.
— Ето, корабът го няма — каза Стормълонг.
— Скоростта на светлината — изведнъж Джони си спомни за нещо, което бе чел в старите книги на хората. — Може би се движи по-бързо от светлината. Оставило е образа след себе си. Само предполагам, но съм чел, че ако нещо се движи с по-голяма скорост от скоростта на светлината, може да изглежда голямо като Вселената. Пише го в някакви книги по ядрена физика. Не ми бяха особено ясни.
— Ами може и точно така да е — каза Стормълонг. — Защото старицата каза, че не изглеждало толкова голямо.
Старицата?
Ето какво станало. Като преодолял уплахата си, върнал записите от екраните. Забелязал го в последния момент — кой знае, бил е уморен от дългия полет, освен това напоследък не му се събирал много сън заради кадетите, трудно завършват, а пилотите са страшно претоварени и страшно се нуждаят от попълнения.
Като върнал записа, появила се малка следа, водеща началото си от някаква ферма на запад от Кинлохбърви. Това било едно малко местенце на северозападния бряг на Шотландия. Насочил се натам и очаквал да намери следи от нападение, разрушения.
Но открил само едно обгоряло място сред скалите — фермата се издигала почти само сред скали — и понеже всичко било спокойно, приземил се близо до къщата.
От вътре излязла някаква старица, поласкана от двете небесни посещения в един ден, при положение, че обикновено месеци наред не виждала жива душа. Поканила го и му поднесла билков чай. Показала му ново, блестящо джобно ножче.