— Джобно ножче ли? — попита Джони. Тихият и обикновен норвежо-шотландец явно не бързаше да стигне до същността.
Ами да. Бяха виждали подобни ножчета в разрушените градове, Джони сигурно си спомняше. Сгъваха се сами. Само дето това бе много лъскаво. Ето, сега следваше най-важното.
И тъй, старицата му разказала как тъкмо си решела старото куче отпред пред къщата и изведнъж едва не си изкарала ума. Точно зад гърба й стоял дребен сив човек. А зад него била паркирана голяма сива сфера с кръг около нея, точно където тя си вързвала кравата. Искал е да й изкара акъла, споделила старицата, приближил се без никакъв шум. Само чула някакъв вятър.
Значи, поканила тя човека на чаша билков чай, също като мен, само дето аз бях достатъчно възпитан да обявя с рев приземяването си.
Сивият дребосък бил доста приятен. Само дето бил по-дребен от останалите хора. Кожата му била сива, косата му била сива и облеклото му било сиво. Единственото странно нещо била някаква кутия, която била окачена на врата му и висяла върху гърдите му. Казвал нещо на кутията и после тя проговаряла на английски. Гласът на сивия дребосък бил тих и звучал нормално, ала кутията говорела само в един тон.
— Вокодер — каза Джони. — Портативен уред за превод. Описан е в една психлоска книга, но психлосите не ги използват.
Както и да е, сивото човече попитало жената дали има някакви вестници. Естествено, че нямала. Дори не била виждала вестник. Малко хора са виждали. После я попитал дали има някакви исторически книги. Тя разочаровано му отвърнала, че няма, но била чувала какво е книга.
Явно дребосъкът помислил, че тя не разбира, затова доста се потрудил да й покаже с жестове, че му трябва нещо напечатано на хартия.
Тук тя можела да му помогне. Изглежда някой си купил от нея вълна и й дал два от новите кредита. Обяснила му какво представляват.
— Какви кредити?
— Да не би да не си ги виждал? — Стормълонг бръкна в джоба си и извади един. — Сега ни плащат. С тези неща.
Беше банкнота от един кредит, пусната в обръщение от новата Планетарна банка. Джони й хвърли бегъл поглед. Вниманието му бе привлечено от снимката. НЕГОВА снимка. Размахваше един пистолет. Не си приличаше кой знае колко, освен това малко се притесняваше.
Както и да е, продължи Стормълонг, старицата приела банкнотите заради твоята снимка. Закачила си едната на стената. Разменила другата за джобния нож, защото и без това си имала една, закачена на стената.
— Струва ми се, че го е получила доста евтино — отбеляза Джони.
Стормълонг не бе помислил за това. Както и да е, сивото човече си допило чая, поставило внимателно банкнотата между две метални плочки и ги прибрало в някакъв вътрешен джоб. Благодарил, върнал се до кораба, казал няколко думи на някой отвътре и се качил. Викнал на жената да не се приближава и затворил вратата. Корабът се издигнал с пламъци, после изведнъж станал голям колкото цялото небе и изчезнал. Да, вероятно Джони има право, някакво светлинно явление. Но не летеше като нашите кораби, нито пък се бе телепортирал. Едва ли е психлоски, особено като се има пред вид МАЛКОТО човече.
Джони се замисли. Друга чужда раса? Дали се интересуваха от Земята, след като психлосите не са вече тук?
Погледна към езерото, зачуден какви ли могат да бъдат. Бурята се развихряше.
Добре де, каквото и да бе това, Стормълонг каза, че не заради него е тук. Бръкна в куфарче, където обикновено си носеше картите.
— Писмо от Кер — каза Стормълонг. — Каза ми да ти го донеса лично и да внимавам в никакъв случай да не попадне в чужди ръце. Длъжник съм му и той каза, че ако не го получиш, всичко пропада. Ето го.
4
Джони огледа плика. Бе от хартия, която използваха за опаковки на противотоплинни щитове. Единственният надпис върху плика бе: „УЖАСНА ТАЙНА“. Повдигна го срещу светлината, която с приближаването на бурята ставаше все по-оскъдна. Не се виждаха някакви експлозиви. Отвори го. Да, почеркът бе на Кер. Полуграмотните завъртулки и ченгелчета може и да изписваха грешно психлоската азбука, но във всеки случай изразяваха правилно представата на Кер за нея. Извади целия лист и зачете:
УЖАСНА ТАЙНА
До знаеш кого.
Както ти е известно, компанията забранява лична кореспонденция и ако ме хванат, ще ми струва три заплати. Ха-ха. Но преди да заминеш ми каза да ти пиша, ако се случи определено нещо и да го пратя по един пилот, знаеш кой, да ти го донесе бързо. Тъй че, никакви имена, понеже имената са несигурни. Но ще стане онова, затова ти пиша дори Компанията да ме отреже с парите за три месеца. Забележи, че почеркът ми също е преправен. Вчера един провалил се бивш пилот загубеняк Ларс — онзи дето си мислеше, че е най-великият боен акробат-пилот само, защото разговаряше с определен индивид, чието име няма да спомена защото е несигурно (СИГУРНОСТ, схващаш ли?) и си счупи врата и бе повишен за помощник на знаеш кой (никакви имена), дойде при мен и каза на всички психлоси да се размърдат да поправят помпите за дихателен газ и вентилаторите в стария офис на знаеш кой. Е, отказаха да помогнат, както си знаех и ти също. Вярват и с право, че знаеш кой умъртви стария — знаеш кой — с убийство. Един друг убит след това се сетил и им казал точно преди телепортацията в средата на годината и после той изчезнал безследно, както те вярват. Не биха си помръднали пръста за знаеш кой и не искат да имат нищо общо със старите помещения на знаеш кой, защото психлосите са сигурни че, знаеш кой ще ги вдигне във въздуха. Както и да е, помпите за дихателен газ и циркулаторите в онова отделение са разбити на парчета както и двамата знаем и преди всеки можеше да работи там без маска и трябва да се поправят, но са повредени. И тъй, онзи ненормален идиот, най-великият боен пилот който никога не се е бил и си счупи врата и не можахме да го научим, дойде да ме види и аз казах, че мога да стегна офиса на знаеш кой, но ще ми трябват някои части може би дори от други мини, защото помпите за дихателен газ са толкова повредени. А той каза, че това е заповед на Съвета и ще имам каквото ми трябва. Тъй че правя схема на един много измислен ремонт и отлагам колкото се може повече. Казаха, че знаеш кой от Съвета казал, че това е тайно и спешно и ще ме карат със самолет да си взема нужното и ще ми плащат допълнително. Ха-ха. Тъй че затъвам и по-добре да дойдеш тук и им казах, че ми трябват помощници но не използвай името си и не споменавай знаеш кой и знаеш кой е като отровен газ. И тъй, сега знаеш и ме заболя лапата от писане и ушите да се ослушвам да не дойде някой, но ще отлагам и ще търся резервни части колкото може по-дълго за помпата за дихателен газ, която със сигурност бе повредена и сега е още по-повредена. Ха-ха. Това лично писмо може да ми струва тримесечна заплата. Ха-ха. Тъй че ми ги дължиш, ако ме хванат. Ха-ха.