— Ангъс Мактавиш — каза Джони.
— Охо! Най-добрата новина за деня, като се изключи това, че ти си тук. Ангъс знае как да се оправя с болтове и гайки. Аз следя нещата. С какво ще се заемем най-напред?
— Най-напред — каза Джони — ще се облека и ще закуся нещо. Нямам намерение да се показвам в общата столова. Стормълонг е преподавал на повечето от кадетите.
— Така е, аз пък уча механиците. Знаеш ли, Джони, страхотна работа върша. — Докато Джони се обличаше, Кер не млъкна ни за миг. — Тази Академия е страхотен купон, Джони. Тия кадети… разправям им разни историйки за теб, за това какви чудеса си вършил, докато те учех. Е, повечето е лъжа, но така повече се стараят, освен това много им харесва. Знаят, че ги лъжа. Никой не може да изрине трийсет и девет тона руда за един час. Но разбираш, нали. Познаваш ме. Харесва ми тази работа. Знаеш ли, за първи път се радвам, че съм джудже. Не съм много по-висок от тях и знаеш ли в какво ги накарах да повярват — това ще те убие преди някой друг да успее, — че съм ПОЛУЧОВЕК!
Кер бе седнал на леглото и то бе потънало под тежеста на седемстотинте му фунта, а сега като се разтресе от смях, едва не се срути на земята.
— Не е ли страхотно, Джони? Получовек, схващаш ли? Казвам им, че майка ми е психлоска и изнасилила един швед!
Въпреки сериозното положение Джони не се стърпя и се засмя. Навлече дрехите на Стормълонг. Кер спря да се смее. Изглеждаше замислен.
— Знаеш ли, Джони — и той така въздъхна, че клапанът на дихателната маска трепна и подскочи, — мисля, че за пръв път в живота си имам приятели.
Джони отхапа няколко залъка от закуската и преглътна с вода.
— Най-напред ще идеш при коменданта на Академията и ще му кажеш веднага да ти причисли Стормълонг и Дарф, защото ти трябват за новата специална задача. Сигурен съм, че отгоре са ти дали власт.
— О, имам си власт — каза Кер. — Косматите ми уши чак преливат от власт. И отгоре постоянно ми висят над главата да довършвам по-скоро циркулатора за дихателен газ. Но им казах, че ми трябва помощ и части от мината в Корнуол.
— Добре — каза Джони. — Кажи им, че след два дни Данълдин ще дойде да замести Стормълонг в Академията. Кажи, че си го уредил, за да не се разстрои учебния процес. После вземи един закрит земеход и застани с него пред тази сграда, качи Дарф, след това се върни тук и чукни на вратата.
— Разбрах, разбрах, разбрах — каза Кер и се затресе навън от стаята.
Джони провери лъчевия си пистолет и го сложи под якето. След час-два щеше да знае със сигурност дали Кер играе честно. До тогава…?
7
Стигнаха до земехода без инциденти, като се изключат няколко подкачвания от кадети от рода на: „Да не си се блъснал, а Сторми?“, или „Забърса ли някоя, Стормълонг? Или беше при девойчето в Инвърнес? Или при татко, я?“
В колата имаше голям пакет и им бе тясно дори в огромните психлоски седалки. Кер подкара колата през равнината с лекота, натрупана с години и с десетки хиляди часове пред пулта за управление. Джони бе забравил колко добре кара Кер. Със земеходите и машините се справяше по-добре от Търл.
— Казах им, че вие двамата сте отишли да донесете оборудването от Корнуол. Видяха ме дори как го разтоварвам от самолета ви.
Няма нищо по-хубаво от това да имаш край себе си опитен престъпник, сподели на глас Джони. Това погъделичка гордостта на Кер и той наду до сто и петдесет. В това неравно поле? Ангъс бе затворил очи да не гледа как се разминават с храсти и камъни.
— Взех две маски и бутилки — продължи Кер. — Ще кажем, че от тръбите изтича дихателен газ, недостатъчно за мен, но много за вас. Сложете си ги.
Не ги сложиха веднага, а чак като наближиха лагера. Чинкоските дихателни маски, преправени за хората, създаваха неудобства по всяко време.
На Джони не му пречеше скоростта. Отпусна се и се полюбува на красивия ден. През този сезон равнините бяха леко кафяви, а снегът по някои върхове се стапяше. Но това си бе неговата страна. Омръзнали му бяха влагата, горещината и дъжда. Хубаво бе да си бъдеш у дома.
Внезапното намаляне на скоростта го изтръгна от тези мисли. Бяха се приближили до платото близо до клетката. Кер не се притесняваше къде ходи, когато беше с кола. Наведе се през прозореца и викна към клетката:
— Пристигна. Не знам дали ще свърши работа, но ще видим!
Търл! Седеше в клетката, вкопчил се с лапи в решетките. Значи бяха изключили тока.