— Действай по-бързо! — изрева Търл. — Омръзна ми да се пека на слънце. Още колко дни ще се бавиш, тъпанар такъв?
— Два, три, може и повече — викна Кер.
Рязко даде на задна, при което се завъртяха във въздуха на около седем фута височина и се впуснаха към другата част на лагера, за да влязат в гаража.
Кер се стрелна вътре, намери някакъв изоставен сектор и спряха.
— А сега отиваме в офиса му — каза той.
— Не още — спря го Джони, пъхнал ръка под якето си. — Помниш ли онази стара ниша, където преди държаха Търл затворен?
— Да — колебливо каза Кер.
— Там все още влиза дихателен газ, нали?
— Предполагам — каза Кер.
— Ще минем край електронния склад и ще вземем апарат за анализ на минерали, а после ще идем в нишата.
Кер стана малко неспокоен:
— Мислех, че отиваме в офиса му.
— Така е — каза Джони, — но първо имаме малко работа. Не се притеснявай. И през ум не ми минава да ти сторя нещо лошо. Успокой се. Направи каквото ти казах.
Кер подпали колата и мина по лабиринт от различни площадки, докато пристигнаха на желаното от Джони място.
След битката бяха разчиствали, но все още имаше стотици самолети, хиляди превозни средства и миньорски машини, десетки работилници и стотици складове — наред с годните и ценни съоръжения тук бяха събрани и всякакви боклуци и бракувани неща в продължение на хиляда години. Джони ги погледна с преценяващо око: ако можеха да се поправят и стегнат, щяха да бъдат безценно богатство за планетата. Всеки минен комплекс имаше подобни огромни складове с материали. Можеха да съхранят и поддържат всичко това. Бяха незаменими, тъй като произвелите ги фабрики бяха на вселени далеч. Все пак, макар и многобройни, постепенно щяха да се износят и повредят. Още една причина в полза на присъединяването им към общността на звездните системи. Съмняваше се, че по-голямата част от всичко това е правено на Психло. Психлосите бяха експлоататори на чужди раси и територии. Дали пък не бяха взаимствали и езика си, и технологията си? Телепортирането изглежда бе ключът към силата и мощтта им. Е, сега той щеше да се занимае с този въпрос.
Спряха близо до старата ниша и Ангъс с усилие изнесе масивния апарат за анализ на метали. Джони се зае с циркулатура на дихателен газ. Провериха собствените си маски и затвориха вратата. Казаха на Кер да свали маската си.
Кер бе малко напрегнат, но въпреки това се сети да запуши малкото прозорче на вратата с някакъв черен парцал.
Джони и Ангъс веднага се захвана за работа. Убедиха Кер да си пъхне главата в апарата върху плочката за анализ. През цялото време въртеше кехлибарените си очи ту към единия, ту към другия, сякаш се съмняваше, че нещо са откачили. Спомни си, че използваха апарата, когато Джони бе ранен и се опита да им им каже, че никога не са го ранявали в главата.
Започнаха. Ангъс се бе специализирал в тези апарати и уверено натискаше разни копчета за различна дълбочина и фокус. Кер го заболя гърба от извеждането и се оплака. Казаха му да потрае. Въртяха главата му във всички възможни ъгли. След трийсет и пет минути, в които и тримата се изтормозиха, разрешиха на Кер да се изправи.
Кер седеше и разтриваше врата си. Опитваше се да изправи гръбнака си.
Джони го погледна:
— Разкажи ни за раждането си, Кер.
Кер го помисли за луд. Отвори уста да каже нещо, но погледна към вратата. Извади някакво устройство от джоба си и го постави на вратата точно до прозорчето. На него имаше малка светла сфера, която трябваше да ги предупреди, ако някой застане пред вратата. Ангъс отиде до предавателя на стената и го изключи.
— Ами добре — започна Кер. — Роден съм от богати родители.
— О, стига, Кер — прекъсна го Джони. — Трябва ни истината, не някаква измислена приказка!
Кер изглеждаше засегнат. Въздъхна като светец. Извади едно малко парче кербанго и отхапа. Имаше нужда. Седна на пода, облегнат на стената и започна отначало.
— Роден съм на Психло от богати родители. Бащата се е казвал Ка. Било е много гордо семейство. Първата му женска родила близнаци. Обикновено психлоските близнаци са четири, понякога пет. В случая били шест. Често, когато се родят толкова много малки, последното е недорасло — в женските органи няма достатъчно място, или нещо подобно.
Както и да е, аз съм бил последният, джудже. За да не се посрами семейството, ме изхвърлили на боклука — обикновено така правят с недораслите.
Един от слугите на семейството по някакви си негови причини ме извадил и отнесъл. Бил е член на една нелегална революционна организация. Под Имперския Град има изоставени шахти, дълги цели мили. Там често бягат робите и никой не може да ги открие. Тъй че, аз съм се озовал там. Може би затова, като съм долу в мините, се чувствам като у дома си. Робите бяха от расата Балфън, хора със синя кожа. Не приличат на психлоси. Дишат дихателен газ, психлоската атмосфера и не носят маски, тъй че лесно се забелязват на улицата. Може би са искали да си имат собствен психло, за да поставя бомби, или нещо такова. Но както и да е, отгледаха ме и ме научиха да крада разни неща за тях. Понеже бях толкова дребен, лесно можех да се промъквам през малки места.