Когато бях на около осем, почти бебешка възраст за един психло, някакъв агент на име Джейд от Имперското Бюро за Разследване внедрил в групата тъй наречените агенти-провокатори, за да ги подстрекават да вършат големи престъпления, тъй че да могат да ги арестуват. ИБР нападна подземията след известно време.
Тъй като бях малък, измъкнах се през една вентилаторна шахта. Бях гладен и просто се скитах из улуците. Забелязах малък прозорец отзад на един хранителен магазин. Беше толкова малък, че не му бяха сложили решетки, тъй като нормален психло не би могъл да влезе през него. И така, пропълзях вътре и се натъкнах на алармена система — факт, който по-късно ме насърчи да изуча доста неща в областта.
Кер спря и отхапа още едно малко парченце кербанго. В действителност това му дойде добре дошло: не можеш да дъвчеш кербанго с маска, защото няма как да изплюещ зърнените остатъци. Освен това в известен смисъл се почувства облекчен. Никога преди не бе разказвал тази история.
— Както и да е — продължи Кер, — съдиха ме, признаха ме за виновен и ме осъдиха да бъда жигосан с трите черти на отрицанието и на един век служба в Имперските мини. И така, на осем години се озовах сред закоравели престъпници, осъден да върша тежка работа.
Бях прекалено малък и не ми станаха никакви окови, затова ме оставиха да си тичам свободно и нямам белег от вериги на глезена. Не е нужно да внимавам, като си свалям ботушите.
Понеже не бях вързан (ха-ха), по-старите престъпници ме използваха да пренасям тайни съобщения на окованите в килиите и ме научиха на много неща в професията.
Когато бях на около петнайсет, в шахтите избухна чума и много от пазачите измряха. Понеже нямах вериги, успях да избягам.
Но този път знаех какво правя, макар че петнайсет години са нищо за един психло. Без проблеми си влизах и излизах през малки прозорчета, които никой не се сещаше да покрие с решетки и събрах доста пари.
Купих си фалшиви документи, подкупих един служител на Междугалактическата и получих работа като миньор, защото можех да се промъквам в тесни места.
Служих в компанията в различни системи и някак си се оправях за цели двайсет и пет години. Сега съм само на четиресет и една, а един психло живее около сто и деветдесет, тъй че ми остават още сто четиресет и девет години. Проблемът в момента ми е как да ги прекарам, ха-ха.
— Благодаря ти — каза Джони. — С какво те изнудва Търл?
Кер се засмя.
— Онази маймуна? Вече с нищо. Имаше с какво, но сега няма. Нищичко. Слава на дяволите!
— Учил ли си математика? — попита Джони.
Кер се засмя.
— Не, никога. Аз съм само практически инженер — нямам образование, а опит. И престъпления, разбира се.
— Доставя ли ти удоволствие жестокостта, Кер?
Джуджето-психло овеси глава. На светлината от апарата изглеждаше засрамен.
— Доколкото мога да бъда честен, което е нещо съвсем ново, уверявам ви, трябва да се преструвам, че ми харесва, че ми доставя удоволствие някое същество да изпитва болка. В противен случай другите психлоси ще ме вземат за ненормален! Но… не, не ми харесва, съжалявам, но не ми харесва. — Изправи се. — Кажи Джони, за какво е всичко това?
Ангъс и Джони се спогледаха. Този психло нямаше никакъв предмет в главата си. Съвсем никакъв!
Но Джони нямаше намерение да издава важна информация. Кер не знаеше нищо за предметите и вероятно много малко психлоси знаеха.
— Имаш по-различна структура на черепа от другите психлоси — каза Джони. — Напълно различен си.
Кер изведнъж застана нащрек:
— Това факт ли е? Добре, добре. Винаги съм усещал, че има някаква разлика. — Замисли се. — Психлосите не ме харесват. В интерес на истината и аз не ги харесвам. Радвам се, че вече знам защо.
Джони и Ангъс бяха много облекчени след своя тест. Не искаха Кер да ги нападне и после да се самоубие като разбере, че искат да разберат тайната на телепортацията.
Тъкмо събираха апаратурата си, когато издайническото уредче на вратата светна. Някой седеше отпред.
8
Кер наложи дихателната си маска. Приближи се на пръсти до апарата и го вдигна с една ръка. После отиде пак на пръсти до вратата и изведнъж рязко я отвори, сякаш бе тръгнал да излиза.