Тъкмо четеше за „Първата междупланетна война за прекратяване на глада за минерали“ и Кер се върна.
Дори през маската личеше, че е мрачен.
— Данълдин е арестуван — съобщи Кер.
Разказа им, че Данълдин пристигнал с боен самолет точно по залез слънце и отишъл да си намери стая и да вечеря. Като излязъл от столовата, в сянката го чакали двама, облечени в маймунски кожи и с кръстосани пояси и му казали, че е арестуван. Още няколко подобни изчаквали на разстояние.
Откарали го с кола, която карал Ларс, в голямата сграда с боядисан купол в разрушения град. Бутнали го направо в „съдебната зала“ и Старшият кмет на планетата го затрупал с обвининения като например това, че пречел на операциите на Съвета и предизвиквал войни, а после го погледнал от близо и казал: „Ти не си Тайлър!“. Извикал капитана на стражата и последвала караница. След това Старшият кмет го накарал да обещае, че няма да предизвика Шотландия на война заради инцидента и го пуснал.
Данълдин се върнал в Академията с колата на Ларс и бил добре. Кер изчакал малко, за да му предаде бележката и Данълдин му казал да предупреди Джони.
— Това означава — заключи Кер, — че са очаквали ти да дойдеш и наблюдават всичко наоколо. Трябва да работим бързо, много да внимаваме и да те измъкнем оттук колкото се може по-скоро.
Джони и Ангъс хапнаха малко от храната, която Кер им донесе и легнаха да поспят за четири часа. Кер отиде в едновремешната си стая и спа с маска, защото общата част на лагера не бе захранена с дихателен газ.
Още преди да съмне се бяха заловили здраво за работа. Кер направи друг запис с чукане и тракане и го пусна, защото по нищо не личеше, че работят върху тръбопровода.
Предстоеше им да монтират „очи“ и образни трансмитери така, че да не могат да бъдат открити.
Атакуваха оловното стъкло на купола и направиха в него „дупки от куршуми“ точно където трябва. Решиха проблема с евентуалното им закриване от щорите, ако някой ги пуснеше. Отгоре на самия връх куполите от горното ниво бяха много по-плътно боядисани, отколкото стените отстрани. Затова уредите („четците“, както Кер ги наричаше) трябваше да стоят доста високо.
„Дупките от куршуми“ освен това трябваше да изглеждат така, сякаш е стреляно отвън, затова около тях направиха пукнатини с дебелина на косъм. За всеки случай направиха няколко и върху други куполи, за да не изглежда, че само помещенията на Търл са пострадали.
В дупките напъхаха четци и трансмитери. След това ги поправиха с прозрачни от едната страна „балонени кръпки“. „Пропукванията“ поправиха със стъкло.
Всяко устройство имаше отпред оловен ирис и бе поставено в малка оловна кутийка. В резултат изглеждаха като набързо поправени дупки от небрежен майстор. Всички устройства бяха насочени и фокусирани така, че да обхващат различни части от работната площ в двете стаи.
— Няма да си играе с подобни неща — засмя се Кер. — Ще го е шубе да не вземе да изтече дихателния газ и да влезе въздух.
Бе станало следобед, докато довършат поставянето на подслушвателните устройства на купола. Направиха тест с детектора и приемателите. Докато бе включен детекторът, ослепяваха и не излъчваха никакви вълни, а когато го изключеха, разчитаха всичко, което попадаше в обхвата им.
Направиха си кратка почивка за обяд и изключиха диска, който им проглуши ушите. Изведнъж отвън се чу врява.
Кер отиде до вратата и я отвори. Ларс вдъхна дихателен газ и отстъпи назад. Поиска Кер да излезе веднага, за да говори с него.
— Прекъсваш ни работата — каза Кер, но излезе в коридора.
— Много си смел! — каза Ларс, треперещ от ярост. — Вчера си ми дал шепа боклуци, върху които е имало радиоктивен прах! Да знаеш в каква беля ме вкара! Като ги показах на Търл тази сутрин, започнаха да експлодират от близостта с маската му. Знаел си, че така ще стане! Едва не ме преби!
— Добре де, добре! — каза Кер. — Ще почистим всичко тук, преди да пуснем вътре по-голямо количество дихателен газ.
— Това са били радиоктивни куршуми! — извика Ларс.
— Добре! — каза Кер. — Влезли са през купола. Ще намерим всичките. Не се вълнувай толкова.
— Опитваш се да ми навлечеш беля на главата — продължаваше Ларс.
— Стой далеч оттук — каза му Кер. — Разлага човешките кости, нали знаеш.
Ларс не знаеше. Обърна се и изчезна.
Когато Кер се върна и залости вратата, Ангъс го попита:
— Наистина ли бяха радиоактивни куршуми?
Кер се засмя и започна да пъха храна през маската си. Кер бе единственият психлос, когото бяха виждали да дъвче кербанго през маска, можеше дори да се храни и да говори през нея.