— Беше флитер — каза Кер през смях. — Сплав, която като попадне на слънце, хвърля сини искри. Стрих малко по куршумите. Съвсем безобидна е. Детска играчка. — Продължаваше да се смее. После въздъхна: — Трябваше да има някакво обяснение за дупките от куршуми, затова „намерих“ няколко. Но този Търл — толкова е хитър, че понякога става адски тъп!
Джони и Ангъс също се засмяха. Представиха си как Ларс поднася на Търл „находките“ и точно под носа му започват да излизат сини искри. Твърдата убеденост на Търл, че половината свят го преследва, трябва да го е пратила чак в другия край на клетката. Сигурно си е помислил, че собствената му маска бълва уран!
Сега вече можеха да се заемат с работата по тръбите и наистина започнаха да чукат и блъскат. Имаха за задача да поставят подслушващи устройства с оловни ириси във входните и изходните тръби на помещенията, тъй че хем да не се виждат, хем да надничат от тъмните дълбини на тръбите и да покриват определена част от работната площ. Оказа се, че има доста специфична работа. Макар Кер да бе джудже, железните листове се огъваха в лапите му сякаш бяха листове хартия.
Кер така постави тръбите, че изглеждаха сякаш всеки момент могат да се срутят. Ако ги докоснеш, се разклащаха и създаваха илюзията, че ще се разпаднат. Но в действителност свръзките между тях бяха дори заварени и бронирани.
Поставиха подслушвателните устройства, изпробваха дали ирисите работят и приключиха с тръбите. Захванаха се с циркулаторните помпи. Вече бе късно вечерта, но продължиха да работят. До около един през нощта циркулиращата система бе завършена и изглеждаше доста надеждна.
Усещаха, че времето няма да им стигне и не спряха да починат. Оставаше да решат въпроса как информацията от всички подслушвателни устройства да стигне до Академията, която бе на километри разстояние оттук.
Никое от устройствата не можеше да се захранва и да предава информация на повече от няколкостотин фута. Всички работеха с различни честоти, а това означаваше обемна захранваща система.
Джони поработи още малко с детектора и монтира в него устройство за дистанционно включване и изключване, което щеше да задейства многоканалната захранваща кутия. Това бе най-лесната част. При включен детектор не трябваше да пристигат никакви вълни.
Трудната част бе да се измисли как трансмисията да стига до лагера. Решиха да използват земни вълни. За разлика от въздушните вълни, земните вълни могат да се разпространяват само по земята. „Антената“, по която се изпращат вълни, може да бъде просто метална пръчка, забита в земята. По същия начин приемащата „антена“ е друга пръчка. Тези вълни бяха със съвсем различна дължина, така че нямаше опасност да ги засекат. Психлосите на Земята не използваха земни вълни и ако някой искаше да ги засече, трябваше да измисли и направи редица компоненти, за да превърне обикновените радиовълни в земни.
Бе есен и все още бе тъмно, когато Ангъс и Кер отидоха до Академията, за да инсталират приемниците и записващите устройства, едното в една тоалетна, другото в телефонна кабина, която не се използваше и третото в пред олтара на църквата под една тухла, която се вадеше.
Междувременно Джони зарови в земята захранващата система извън купола. Беше си приготвил обяснение — „търси захранващи кабели“, но не се наложи да го използва. Всички спяха. Зареди системата с горивни патрони за около половин година, опакова я във водонепроницаемо покритие, заби пръчката-антена и заравни почвата. Никой не би помислил, че на това място е ровено. Не случайно Джони бе правил толкова ловни капани през живота си.
Влезе вътре и отново провери всичко. Оловните ириси работеха безпогрешно. Подслушвателните устройства и камерите се захранваха нормално.
Системата се включваше и изключваше съобразно с детектора. Остави ги да поработят, за да могат Ангъс и Кер да изпробват в Академията дали всичко се записва.
Джони се захвана да завари и бронира бюрото и чертожната дъска. Никаква молекулна резачка не можеше да пробие през заварките!
В осем часа Ангъс и Кер започнаха да се шлаят наоколо, сякаш току-що бяха пристигнали. Залостиха вратата и двамата широко се ухилиха на Джони.
— Работи! — каза Ангъс. — Гледахме те как се трудиш и дори видяхме серийния номер на фенерчето ти. Всичките петнайсет устройства работят безупречно! — Протегна ръка: — Ето и дисковете.
Пуснаха ги. Виждаше се дори зърнестата структура на веществата, да не говорим за цифри!
Въздъхнаха с облекчение.
След това Ангъс хвана Джони за рамото и посочи към вратата:
— До този момент ни бяха нужни опита и знанията ти. Но отсега нататък ни остава само да побутнем туй-онуй, за да замажем очите на Търл. Оставането ти дори минута повече може да се окаже фатално.