Влезе сър Робърт, намръщен и мърморещ и седна до Джони. Макар че двамата малки сиви хора бяха обявили, че преговорите ще се водят между тях и сър Робърт, военният вожд на Шотландия добре знаеше, че този двубой не може да бъде спечелен с брадви и мечове и доколкото той разбираше, всичко бе в ръцете на експертите. Той се притесняваше най-много за Единбург. Бяха успели да подадат с помощта на тесни маркучи вода и храна в различните скривалища, но опитите им да прокопаят тунели все още не даваха резултати заради срутването на скали и камъни. Дни наред вкарваха вътре подпори от здрави тръби, но единствената им надежда бе, че този път няма да бъдат отнесени.
Влязоха Драйс Глотън и лорд Вораз. В средата на стаята бе поставена маса за четирима и те заеха двете места от едната й страна. Бяха облечени в спретнати и чисти сиви костюми. Ръцете им бяха пълни с документи. Носеха и дипломатически куфарчета, които поставиха на масата. Удивително приличаха на гладни акули.
Нито Джони, нито сър Робърт показаха, че забелязват присъствието им.
— Не изглеждате много доволни тази сутрин — каза лорд Вораз.
— Ние сме мъже на меча — каза сър Робърт на английски.
Това принуди двамата малки сиви хора да прибягнат до услугите на вокодерите си.
— Като идвах насам забелязах — каза Драйс Глотън — около петдесет войника в бели туники и червени панталони край оръдията.
— Това е почетна стража — каза сър Робърт.
— Бяха въоръжени с най-различни оръжия — каза Драйс. — Имаше един огромен мъж, който повече приличаше на наемник, отколкото на офицер от почетната стража.
— Не бих повторил пред полковник Иван думите ти — каза сър Робърт.
— Разбирате ли добре, че ако убиете пратениците и нас, ще бъдете обявени за нация извън закона? — попита Драйс Глотън. — Знаят къде се намирате. Веднага ще изпратят десетина флотилии, които за нула време ще ви смажат.
— По-добре да се бием с флотилии, отколкото да ни нарежат на парчета с някакви си листове хартия — каза сър Робърт, като посочи купчината документи. — Няма какво да се страхувате от руснаците, ако казвате истината и се държите прилично. Това ще е битка на ум и хитрост, но все пак е битка, при това на живот и смърт.
Лорд Вораз се обърна към Джони:
— Защо ни гледаш толкова враждебно, сър лорд Джони? Мога да те уверя, че към теб се отнасяме с най-приятелски чувства. Много ти се възхищаваме. Трябва да ни вярваш.
Изглеждаше и най-вероятно беше искрен.
— Но банкерството си е банкерство — каза Джони. — И бизнесът си е бизнес, нали така?
— Разбира се! — каза лорд Вораз. — Но понякога в него се намесват лични съображения, както е в твоя случай. Последните няколко дни упорито се опитвах да те открия. Жалко, че не можахме да поговорим преди тази среща. Ние сме твои лични приятели.
— В какъв смисъл? — с хладен тон попита Джони. От такъв тон би се свила дори мечка или слон, но не и лорд Вораз.
— Осъзнаваш ли, че планетата е за продан, заедно с цялото население и техника? Не прочете ли брошурата? Единственото, което можеш да постигнеш, е да освободиш от продажба себе си и най-близките ти хора.
— Колко великодушно — каза Джони със студен сарказъм.
— Тъй като нямахме възможност да поговорим преди, а другите очевидно закъсняват — каза лорд Вораз, — мога да ги го кажа сега. Изготвили сме оферта. Ще създадем технически отдел на Галактическата банка и ще те направим негов директор. Ще построим фабрика в Сноч — това е столицата на системата, — ще ти дадем всичко необходим и ще сключиш доживотен договор. Ако сумата, която ти предложих, ти се струва малка, можем да я обсъдим. Няма да ти липсват пари.
— А парите са всичко — хапливо каза Джони.
Тонът му шокира и двамата банкери.
— Наистина е така! — извика лорд Вораз. — Всичко си има цена! Всичко може да бъде купено.
— Неща като порядъчност и лоялност не могат — каза Джони.
— Млади човече — строго каза лорд Вораз, — ти си талантлив и имаш още много превъзходни качества, уверен съм в това, но във възпитанието ти липсва нещо основно!
— На твое място не бих посмял да му говоря така — обади се сър Робърт.
— О, съжалявам — каза лорд Вораз. — В усилието си да помогна, явно се поувлякох.
— Така е по-добре — каза сър Робърт и свали ръка от меча си.
— Виждате ли — продължи лорд Вораз, — по принцип учените се наемат от компаниите. Каквото разработи ученият, принадлежи на компанията. Ако се опита сам да изобретява и развива различни неща, това може да се окаже пагубно за него. По този въпрос са единодушни банки, компании, правителства. Ученият трябва тихо и спокойно да работи, да си получава заплатата и да предава всички патенти от откритията на компанията. Такива са споразуменията. А ако се опита да направи нещо нередно, ще прекара целия си живот по съдилища. Такива са споразуменията.