Лорд Вораз повдигна рамене.
— Охраната на банките е достатъчно силна.
— А как ще им платите? — каза баронът. — Приходите на банката са идвали не от кредити и лихви, а от психлоски трансфери. Притокът на средства е секнал в момента, когато Психло и Междугалактическата са били взривени. Започнали сте да фалирате и да уволнявате служители. Драйс те е уведомил, че много от банковите клонове са затворили врати.
— И преди сме имали икономически трудности — каза лорд Вораз.
Баронът се приведе към него.
— Но не толкова сериозни, лорд Вораз. Народите навсякъде са мразили жестоко психлосите. Когато вашият лорд Лунгър, чийто лик е на всичките ви банкноти, е сключил договор с психлосите преди около две хиляди години да обслужвате финансите им, той категорично е отказал в борда на директорите да влезе някой психло.
— Това би навредило на репутацията на банката — каза лорд Вораз. — Разумен ход. Хората щяха да смятат, че банката е психлоска.
— Е, да — каза баронът. — Но тогава психлосите настояли банковите резервни фондове да се пазят за вечни времена на планетата Психло. И сега ги няма!
За момент лорд Вораз спусна тежките си клепачи. Прокара ръка по лицето си, а после каза:
— Вярно е. Но това все още не променя с нищо факта, че вие сте длъжници.
— Променя го и още как! — каза баронът. — Вие сте неплатежоспособни. И ако в най-скоро време не намерите средства, ще фалирате!
— Правилно! — каза лорд Вораз. — Но това само доказва факта, че трябва да си възвърнем тази планета!
— Една планета няма да ви спаси — каза Макадам.
— Защо просто не грабнете някои стари психлоски минни планети или планети-регентства, каквито ги има пръснати около двеста хиляди? — със спокоен глас каза баронът.
— О, какво говорите! — ужасено възкликна лорд Вораз. — Едно нещо е да излагате проблемите ни, но съвсем, съвсем друго да ни предлагате да заграбим като пирати планети, за които не притежаваме документи за собственост!
— За бога! — Драйс бе шокиран. — Тези планети бяха изплатени до последния кредит. Не можем да крадем!
— Правото на собственост веднага ще бъде оспорено — каза лорд Вораз. — Това ще въвлече банката във войни, а тя не е военна организация. Всеки, който посегне на тези планети, ще влезе в съда. Нямаме право на собственост! Трябва да призная, че не знаете почти нищо за междугалактическото право, което управлява нациите!
— О, напротив, мисля, че знаем достатъчно — каза Макадам. — Чели ли сте някога оригиналния Психлоски имперски кралски устав на Междугалактическата Минна компания?
— Из основи — каза лорд Вораз. — Не можем да правим бизнес с компания, която не ни предостави своя устав. Дадоха ни го преди триста и две хиляди, деветстотин седемдесет и една години при управлението на крал Дит. Копие от него има на стената на всеки лагер на Междугалактическата. Така изисква законът. Чел съм…
Баронът хвърли на масата едно копие от устава.
— Прочетете разпечатката.
Обърна копието така, че Вораз да може да го прочете, макар че той не си направи труда, понеже го знаеше почти наизуст.
— Забележете тази точка, 109-та — каза баронът. — В отсъствието на директора или директорите, управляващият планетата, която е собственост на Междугалактическата Минна компания, има властта да издава резолюции, които трябва да се спазват.
Лорд Вораз повдигна рамене.
— Разбира се. Тогава имаха само една допълнителна планета и тя се управляваше от кралски принц. Директорите по онова време не се занимаваха с бизнес. Не виждам…
— Но тази клауза все още е в сила — каза баронът.
— Така е, така е — каза Вораз. — Но вие само отлагате…
— Вижте сега следващата точка — каза баронът. — Номер 110. „При спешни случаи и/или когато над компанията тегне някаква заплаха и особено в случаи на бедствие, управляващият планетата може да се разпорежда със собствеността на компанията.“ Забележете, че няма никакви уточнения или ограничения.