— Защо трябва да има? — попита Вораз. — Става въпрос за същия кралски принц. Иначе той не би се заел с работата, далеч от дома си. Страхувал се е от прекъсване на комуникацията или от дворцови революции. Можел е да си остане там, зарязан с шепа разписки на компанията. Става въпрос за принц Ско.
— Но нима не сте съгласни, че клаузите продължават да бъдат в сила?
— Кога най-после ще си възвърна тази планета? — уморено каза Драйс. — В този устав няма да намерите нищо, което да ви измъкне да не платите четиресет трилиона кредита!
Лорд Вораз го поправи:
— Четиресет трилиона, деветстотин и шейсет билиона, двеста и седемдесет милиона, шестотин и пет хиляди и двеста галактически кредита.
— Значи няма нищо неточно в този устав — упорстваше баронът.
— Естествено, че няма! — каза лорд Вораз.
Барон фон Рот и Макадам се погледнаха и се засмяха. Това стрестна другите двама.
Макадам посегна към документите до стола си и извади дебел пакет.
— Този документ бе подписан в присъствието на свидетели единайсет месеца след взривяването на Психло.
Хвърли пакета на масата. Ударът отекна като оръдеен изстрел.
Целият бе покрит с печати, големи официални червени панделки и алени и златисти кръгове.
Това бе договорът на Търл!
Той продаваше цялата Междугалактическа компания, заедно с оборудването, техниката, собствеността, планетите, сметките.
Макадам остави отгоре още един документ.
— Това е атестацията от последния управляващ компанията на тази планета, че договорът е валиден. Подписана е само преди няколко дни.
Оставиха още един лист хартия.
— А това е разписката, на която пише: „Напълно изплатено“.
Драйс и лорд Вораз зяпнаха. Никога досега в техния наситен със събития живот не се бяха стряскали така. Изминаха секунди.
След това като по даден знак и двамата грабнаха документите и започнаха да ги изучават. Започнаха да четат. Опитваха се да намерят пропуски.
Най-накрая лорд Вораз промълви, ужасно респектирай:
— Всичко е законно. Дори виждам, че е предаден от законното правителство на планетата на Земната Планетарна банка като разплащане на дългове. Съвсем законно. Ще бъде признат от всеки съд.
Но Драйс поклати глава.
— Но за да бъде узаконен и да може да ви послужи за възвръщането на планетата, трябва да бъде записано и въведено в досиетата на Министерството на Закона в Сноч!
— Но това вече е направено — сладко каза баронът. Извади от джоба си копие от формуляра от Министерството на Закона. — Всичко е направено по законния ред. Всъщност, това бе първото нещо, с което се заех, след като успях да се добера вътре през тълпите.
Драйс се бе съвзел от шока.
— Това може да ви даде планети и съоръжения. Може дори да ви даде право на кредит, от който да теглите пари. Но ще ви трябва време, докато банката ви отпусне заем. Отгоре на всичко, не можем да ви отпуснем заем, след като имате неизплатен. Документът просто доказва, че сега вие наистина ни дължите парите. Трябва да поискам незабавно парите в брой…
— Ще стигнем и до това — каза баронът. — Лорд Вораз, на каква стойност бихте оценили Галактическата банка? Нали разбирате, според последните ви баланси?
Вораз настръхна.
— Не сме длъжни да ви показваме баланса си! Особено в процес на събиране на дълг от длъжик!
— Но имате копие на баланса от преди две седмици, нали? — каза баронът.
Вораз едва не хлъцна от учудване.
— Нима сте ровили из багажа ми?
— О, майн гот, не! — каза баронът. — Нямаше нужда. Казаха ми, че имате. Както и да е, ето копие от последния баланс, направено от вашия офис. — Измъкна едно огромно, гъсто изписано машинно копие от своята папка документи и го подхвърли на масата. — Като се съберат всички сгради, недвижими имоти, събираеми сметки, такси, които тепърва ще се изплащат на банката и други подобни, сумата възлиза приблизително на един квадрилион кредита.
— Нямат право да ви дадат такава информация — каза Вораз. — Но признавам, че е вярно. Приблизително един квадрилион.
— Ако не вземем под внимание факта, че сте на път да фалирате — каза Макадам.
— Банката може да извърши ликвидации! — бързо каза Вораз.
— Ако има връзка с клоновете в другите вселени, каквато няма — каза Макадам.
Баронът безгрижно махна с голямата си ръка.
— Но ние сме щедро настроени, нали Андрю? — Усмихна се на Джони. — Нали?
Джони бързо местеше поглед от един на друг. Сякаш наблюдаваше борба с бикове.
— Двамата ни приятели тук — Макадам посочи към малките сиви хора — изглежда не са много щедри.
— Но ние ще сме — каза баронът. — Вораз, на теб отчаяно ти трябва някой да те подкрепи, имаш нужда от средства. Без тях си загубен, нали?