Вораз гневно го погледна. След това овеси глава.
— Вярно е.
— Готови сме да те измъкнем — каза Макадам. — Нали така, Джони?
Джони повдигна рамене. Нека продължат. Знаеше, че битката не е приключила.
Вораз прехвърли поглед от Макадам към барона. Беше нащек.
Баронът каза:
— И тъй, Земната Планетарна банка предлага да купи две трети от Галактическата банка.
— Какво? — извика Вораз. — Но това е контролният пакет! Вие ще контролирате цялата огромна империя на Галактическата банка! — Размисли за момент. — И с какво ще платите?
Баронът се усмихна.
— Ще я купим с планети, възлизащи на две трети от един квадрилион. — Извади още един лист от документите. — По груби изчисления една планета възлиза на минимум шейсет трилиона кредита.
Вораз каза:
— Ако трябва да бъдем честни, повечето струват значително повече.
Баронът каза:
— При това положение ще имате собственост. Можете да обезпечите своята валута с резерви, които сега не притежавате. Психлосите никога не са ви позволявали да притежавате планети, но сега имате възможност. Ще ви продадем единайсет планети, които струват по шейсет трилиона кредита, срещу правото на собственост на две трети от Галактическата банка, нейните авоари, дългове, всичко.
Лорд Вораз се колебаеше. Но все още не се съгласяваше.
Макадам спокойно се облегна назад.
— Освен това ще обединим в тръст 199 988 планети и цялата собственост на компанията. Този тръст ще бъде управляван от Глактическата банка. Това ви връща печалбите от трансферите. Позволява ви да издавате миньорски права. При всички положения това спасява банката!
— Чакайте — каза Вораз. Помислиха, че ще откаже. — Трябва да бъда честен с вас. Взели сте списъка с планети от координатната таблица за изстрелване на Междугалактическата. В нея не са включени планетите за минни резерви. Съществува имперски декрет, според който Междугалактическата Минна компания трябва да притежава за всяка планета, която обработва, пет други като резерва. Има списък от още един милион планети, неексплоатирани от компанията. Пази се в Министерството на Закона. Вписани са и координатите на всички планети. Освен това боя се, че Драйс изобщо не ви е показал действителния договор за закупуването на планетата. Говорите само в единствено число. Но заедно с нея са включени още девет планети в тази система, заедно с всичките им луни, споменати мимоходом, защото не се смятат за значими и полезни. Освен това има и слънца, мъглявини и съзвездия. Очевидно има ужасно много собственост на Междугалактическата, която не ви е известна. Ще я оставите ли на нас и ще я включите ли в тръста, ръководен от банката?
Макадам се усмихна.
— Защо не, бароне? Да имаш нещо против, Джони?
Джони помисли. Съществуваше още нещо, което те очевидно пренебрегваха. Но не виждаше нищо нередно в това, което Земната Планетарна банка прави.
Макадам протегна ръка към лорд Вораз и каза:
— Съгласни сме.
Вораз бе направил забележката си. Понечи да протегне ръка, но се спря.
— Такава сделка трябва да бъде ратифицирана от събрание на управителния съвет на Галактическата банка.
Баронът се засмя.
— Добре. Да го свикаме. Според твоя устав те могат да бъдат навсякъде из шестнайсетте вселени.
— А, чакай — каза лорд Вораз. — Има други дванайсет членове на управителния съвет — богати, влиятелни силачи, които…
— Са изплашени до смърт — продължи вместо него баронът. — Състоянието на банката и вълненията са ги накарали да повярват, че ще изгубят личното си имущество и парите си в банката, ако тя фалира. Затова решиха, че офертата е страхотна.
Вораз зяпна:
— Не е възможно да свикат събрание на управителния съвет зад гърба ми!
— Не, не са свикали — каза баронът. — Дадоха ми пълномощни, които да се считат като техни гласове на събранието. — Пресегна се и хвърли на масата още един куп книжа. — Ето ги.
Лорд Вораз се вгледа. Разпозна личните печати. Бяха дори заведени в Министерството на Закона.
— Тъй че, като председател на управителния съвет, би ли свикал събрание, за да се подложи на гласуване предложението Земната Планетарна банка да изкупи две трети от…
— Трябва да се изготви напечатана резолюция. Нося дори печатите си. Само че…
— Ето резолюцията — каза баронът. — Напечатана е. Толкова се радвам, че решаваш да свикаш събранието, защото ми спестяваш труда да се върна обратно в Сноч и да те уволня.
Вораз изведнъж се засмя.
— Ама вие сте били голяма работа! Това е напечатано от собствената ми секретарка! Това е подписът й!