— Имаше определени две награди, всяка от по сто милиона кредита, за да се насърчи издирването на определен обект!
— Вярно е — чуха се викове. — Трябваше да се открие „онзи“!
Лордовете застанаха нащрек.
— Ето го „онзи“! — Протегна ръка и посочи Джони.
Светлината от прожектора се премести върху Джони и копчетата и шлема му заблестяха.
Моментът бе драматичен. Чу се как лордовете шумно си поемат дъх.
Не се получи точно така, както Джони се надяваше. Намесиха се чувствата на сър Робърт. Но все пак ефектът бе забележителен.
Сър Робърт отново поде със силен, триумфираш глас:
— С помощта на шепа шотландци той постави край на най-могъщата империя сред всичките шестнайсет вселени!
— Този човек — извика сър Робърт, — съкруши империя, която бе смазала и държеше в страх всички вас! Всички вие заедно притежавате пет хиляди планети! А той победи империя с повече от милион планети!
Делегатите седяха, без да помръдват. Страхуваха се какво ще последва. Бяха невероятно впечатлени.
— Искате ли да видите какво направи той, за да постави край на съществуването на Психло?
Не чакаха да получат отговор. Четирима руснаци, начело с полковник Иван, се втурнаха в залата, заедно с прожекционния апарат. Поставиха го на мястото му и се оттеглиха чинно до стената.
Сър Робърт натисна един бутон на дистанционното управление. Прожекторът изгасна и се включи прожекционния апарат.
Над платформата внезапно изникна картина от Имперския град точно преди катаклизма. Виждаха се брилянтните очертания на могъщия Психло.
Много малка част от пратениците бяха виждали преди пълна снимка на града. Заслужаваше си да дадеш дори живота си, за да се озовеш там. Но веднага познаха куполите на палата, които фигурираха в психлоските печати. Самото виждане на Психло бе преживяване.
След това се разигра катастрофата.
Затаиха дъх.
Никога преди очите им не бяха виждали такова огромно стихийно бедствие.
Пред вторачените им погледи планетата Психло бе погълната от адска топяща всичко смърт и се превърна в ослепително ярко слънце.
Апаратът се изключи. Светлината на прожектора не се появи. Гласът на сър Робърт ги бомбардира от тъмното.
— Спомнете си за робството, което са посяли психлосите! Спомнете си как промениха целия живот на хиляди нации! Помислете какво стори тиранията им! И проумейте, че сега на всичко това е сложен край, за вечни времена!
— Дължите на този човек — светлината обля Джони — страшно много за това, че ви е освободил от едно чудовище!
Пратениците не бяха свикнали да изпитват страх. Но сега се страхуваха.
Сър Робърт продължи. Пренебрегна заповедите на Джони. Това бе по-силно от него. Освен това така мразеше тези безмилостни лордове, които може би бяха унищожили Шотландия.
— Видяхте какво може да направи с планета като Психло! А сега ще ви покажа какво още може да направи!
Сър Робърт изключи прожектора и натисна дистанционното на прожекционния апарат.
Появи се поредица от записи на случилото се с толнепската луна. Преди бяха видели само отделни снимки. Но не бяха видели окончателния край на луната, тъй като бяха заети със събитията около Шлейм.
Луната започна да се сгромолясва и сякаш да се самоизяжда пред очите им. Отново пред очите им големият кораб, който се бе опитал да избяга, бе погълнат от стихията. След това дойде ред на снимките от върха на планината в Толнеп.
Джони също не ги бе виждал. На пръв поглед луната сякаш се превръщаше в газ. След това се забелязваше, че газът се втечнява заради космическия студ.
Особен ефект имаше сдената с падащото парче желязо, която Джони не бе виждал. Точно преди да премине през повърхността, яростно го близна един огнен език. За секунда се нажежи до червено, след това докосна втечнения газ и се понесе надолу към все още течното ядро.
Луната бе не просто кълбо газ, но и кълбо от неизброими квинтилиони мегаволтове от електричество. Разделянето на атомите е породило огромен заряд, но тъй като няма кислород в втори полюс, който да предизвика електрически поток, ниските температури на космоса са замразили образуваното електричество. Джони осъзна, че тъкмо по този начин действа психлоското гориво, но в него няма тежки метали. И тази луна щеше да унищожи всеки кораб, който се приближи към нея — не с друго, а с огромния си електрически заряд. А, ето един метеор! Появи се светкавица и го стопи.
Пратениците бяха видели как цяла планета пламва като горящо слънце.
А сега видяха как една луна изчезва и се превръща в студена, смъртоносна, смразяваща маса, сееща унищожение.
Гласът на сър Робърт им подейства като шокова вълна.