А и тези планети, които ще бъдат колонизирани. Да отпуснат заеми за колонизирането им… Внезапно разбра, че това трябва да са онези милион и двеста хиляди планети! Трябва да печелят по някакъв начин от тях в тръста. Ако ги пуснат в експлоатация, ще вървят в крак с отпусканите средства, тъй че ще могат да избегнат инфлация. Младежът се опитваше да ангажира излишната собственост.
Но не, не, не! Никак не му харесваше идеята да дадат заеми на правителствата за закупуване на храна, която да раздадат просто така… Та това е социално банкерство! Не му беше непознато. Но периодът на адаптация, за който говореше Джони, сигурно ще трае много дълго. Правителствата ще затънат в заеми до уши.
Изведнъж лорд Вораз хвърли на Джони поглед, изпълнен с безкрайна почуда и уважение. Дали осъзнава какво прави в момента за тези надменни лордове и техните правителства — ако въобще одобрят предложението му?
Да! От очите му личеше, че знае.
— Отговори, Вораз! — каза Браул. — Вярно ли е, че ще направиш всичко това, и то в такива мащаби?
Вораз се изправи.
— Скъпи лордове, случи се така, че Галактическата банка съвсем отскоро притежава собственост, която надхвърля хиляда и повече пъти всичко, контролирано досега от банката. Тази собственост трябва да бъде използвана. Отговорът е да. Галактическата банка е готова да отпусне споменатите заеми след изготвяне на необходимата документация и формалности.
Лордовете не реагираха по никакъв начин. Промените в политиката бяха твърде радикални.
— А сега, уважаеми лордове — каза Джони, — предлагам да обсъдим договора за междугалактически мир.
Колебаеха се. По-лошо, някои изглеждаха отрицателно настроени. Спомни си думите на Цунг, че парите и златото имат безгранична власт над душите на хората. Тези не бяха хора, но и за тях важеше същото. Психлоският материализъм, доминирал векове наред, ги бе накарал да мислят като психлосите. Явно ще трябва да ги третира като психлоси, да се позове на алчността им.
Вътрешното му етическо чувство се бунтуваше срещу това, което трябваше да направи, но нямаше как. От това зависеше живота ва твърде много същества, твърде много цивилизации.
Джони застана в предната част на платформата. Коленичи, за да се изравнят на едно ниво главите им.
— Изключете прожектора — извика той. — Изключете камерите!
— Изключени са — обади се тънък глас.
Джони огледа събраното множество.
— Изключете всички записващи устройства, които имате.
Обърна се към малките сиви хора:
— Трябва да свидетелствате, че няма работещи камери на банката!
Двамата докоснаха реверите си и казаха:
— Свидетелстваме, че са изключени.
Сега вече всички умираха от нетърпение да разберат какво ще последва.
Джони насочи поглед към лордовете. Заговори с тих съучастнически глас, тъй че трябваше да се напрегнат, за да го чуват.
— Обзалагам се, че и през ум не ви е минало, че ще ви оставя без лично участие.
Застанаха нащрек.
— Какво произвеждат основните ви компании? — шепнешком попита Джони.
— Оръжия — отвърнаха му шепнешком.
— И какво според вас ще се случи с акциите и ценните книжа на тези компании?
Лордовете се учудиха, че не знае.
— Ще се обезценят!
— Точно така — каза Джони, продължавайки да шепти. — Нека ви кажа за какво в действителност става дума. Ако се върнете у дома и открито обявите и разтръбите за договора, забраняващ войните, акциите и ценните книжа във военните заводи веднага ще спаднат главоломно. И ако, без да споменавате за плановете за трансформирането им към мирно производство и за обещанията на банката да отпусне заеми, вие и вашите приятели оставите тези компании да фалират, можете да изкупите всички акции, дори ако е нужно със заем, и компаниите стават ваша собственост. Междувременно ще станете герои в очите на хората, защото им давате храна и вълненията ще спрат. После, когато овладеете изцяло положението, банката ще отпусне заеми за преустройство. Компаниите ще започнат да процъфтяват. Богатите ще станат милионери, а милионерите — милиардери.
Направи пауза. След това продължи.
— Забравете каквото ви казах. Изобщо не е ставало дума за това.