— Даде ни власт да контролираме лордовете — каза Макадам. — Ще приключваме ли с банковата резолюция, за да можем най-после да закрием конференцията?
Вораз се върна към действителността. Погледна текста.
— Тук се споменава за втора резолюция.
Баронът се оживи.
— Тя е за лорд Лунгър.
— Да — каза Вораз. — От колко време е мъртъв — от двеста…
— Слушай — каза баронът. — Във всичките вселени най-мразената раса са психлосите. Преди около двеста хиляди години вашият лорд Лунгър ги е спасил с банката. Днес този акт не е особено популярен.
— Наистина не е — каза лорд Вораз.
Баронът каза:
— Дефиницията на пари е: „идея, подплътена с доверие“. Никак не е във ваша полза на всичките ви банкноти да стои лика на лорд Лунгър.
Джони изведнъж се раздвижи неспокойно. Обзе го неприятно предчувствие, тъй като знаеше какво се бе случило с парите на планетата им. Канеше се да заговори. Но огромната лапа на сър Робърт покри устата му и го накара да замълчи.
Драйс бе наблюдавал Джони през последната минута. Без да сваля очи от него, каза:
— Ваше височество, не ти ли е хрумвало, че този млад човек може да бъде отчасти силачи?
В гласа му нямаше и следа от насмешка.
Джони им метна не особено приятелски поглед над ръката на сър Робърт. Не искаше да противоречи на сър Робърт. Но очите му прободоха останалите.
— Погледни очите му — каза Драйс. — Имат сиво. Е да, има и още един цвят — като морето. Но погледни му очите. Сиви!
— Разбирам какво имаш пред вид. Наистина прилича на силачи.
— Направил съм му няколко снимки с пиктофон — от различни ъгли — каза Драйс. — Можем да ги дадем на онзи художник, Ренсфин, да направи по тях идеализиран портрет. С цветния шлем. Има едно специално мастило, което може да придаде блясък на копчетата. А шлемът може да се направи цветен и в три измерения. Но какво ще напишем отдолу? Може би „Джони Гудбой Тайлър, победител на психлосите“.
— Не, не — каза Вораз.
— Или „родоначалник на мира“ — предложи баронът.
— Не, не — отново протестира Вораз. — Думата „мир“ може да настрои зле лордовете. Трябва много внимателно да помислим, защото новата емисия ще замени всички стари банкноти навсякъде по света. В долния край трябва да се добави: „Банкнотата е обезпечена с всички активи на Земната Планетарна банка и Галактическата банка“ или нещо от този род. Снимката ще бъде в центъра, голяма. Но надписа…
Макадам светна:
— Трябва да изобразим какво е направил. Художникът ще нарисува като фон експлозията на Психло. А долу ще напишем: „Джони Гудбой Тайлър, който донесе щастие на всички раси“.
— Точно така! — възкликна Вораз. — Така не се ограничаваме само с унищожението на Психло. Защото в крайна сметка това далеч не е единствената му заслуга. Хората ще научат много бързо. Ще стане популярен не само на звездите, но и на планетите във всичките шестнайсет вселени!
Лорд Вораз се наведе напред и му показа резолюцията. Попълни надписа, на който се спряха. След това вдигна тържествено писалката си и със замах се разписа.
Всичко приключи. Малките сиви хора се изправиха. Лицата им бяха грейнали в усмивки. Сър Робърт пусна намръщения Джони и стисна ръце на всички поред.
— Смятам, че с вас ще работим чудесно! — обърна се Вораз към Макадам и барона. — Точно такова банкерство ми е по сърце!
Засмяха се. Малките сиви хора си събраха документите и излязоха.
— Хоп и раз! — каза Макадам, ухилен до уши. — Ние сме свободни и щастливи като птички! — Погледна към Джони: — И преди всичко благодарение на теб, Джони!
5
Макадам и баронът започнаха да си събират нещата, порадваха се още малко на подписите и се приготвиха да тръгват.
Джони каза:
— Как накарахте онези директори в Сноч да ви обърнат внимание и да ви изслушат?
Баронът избухна в смях.
— Ами всичко тръгна от начина, по който си открихме сметка. Разчу се из цялата банка за секунди. Знаеш как психлосите се нахвърляха на злато. Напоследък е било много дефицитно. На Гредидс цената му е стигала до милион и половина кредита на сто грама. Отворихме си сметка в злато. Твоето злато, Джони. Имаше почти цял тон. Преди известно време го претопихме на кюлчета. Питаш ли ни как сме го мъкнали на гръб до банката. От цял век не бяха виждали толкова злато!
Джони се засмя:
— Значи даже златото на Търл свърши работа.
— След цялата тази работа при златната жила, то принадлежеше на теб и останалите. Ако искаш, ще го върнем тук. Но в момента не може, защото са го изложили зад бронирано стъкло във фаоайето на Галактическата банка в Сноч. Историческо злато, Джони.