— Пати не се чувства добре — каза Криси.
— Ще я вземем с нас — каза Джони.
— Каква ще е конференцията — дипломатическа или научна? — попита Цунг през монотонния вокодер.
— Медицинска! — каза Джони.
Господин Цунг остави купата и се втурна да донесе в един сак бяла престилка и очила, които бяха само рамки. От древните картини знаеше, че това е подходящото облекло.
— Джони! — извика Криси. — Това е еленова яхния!
— Ще я изядем на самолета. Тръгваме за Африка!
3
Джони насочи бойния самолет леко на югоизток и включи екраните. Помощник-пилотът му бе нов, от френските бежанци в Алпите. Казваше се Пиер Соланс. Беше млад и бе завършил Академията съвсем скоро. Още не можеше да говори добре психлоски. Досега в задълженията му влизаше само да премества в района миньорски самолети, но като дежурен по лагер той трябваше да докара самолета на Джони. Изобщо не си бе мечтал, че след пет минути ще излети като помощник пилот на Тайлър, и то за Африка. Бе запалил мотора добре, но като видя как Джони излетя, си глътна езика. Досега не бе виждал самолет да се изстрелва нагоре като куршум. А сега летяха със свръхзвукова само на хиляда и петстотин стъпки. Дали Джони не е решил да пошета из френските и италианските Алпи?
— Много сме ниско — плахо се обади той.
— Отзад има хора — каза Джони. — Ще им стане много студено. Заеми се с екраните, да не налетим на някой разузнавателен самолет.
Разузнавачи, разузнавачи, разузнавачи! През целия си живот Джони бе наблюдаван от разузначателни самолети! И сега не бе различно. Шатоврианската защитна система не беше окончателно завършена. Въпреки че купиха компанията, системата бе много скъпа — почти три пъти по-скъпа от онази, която двамата малки сиви хора бяха описали. Автоматичните оръдия имаха обхват хиляда и петстотин мили и можеха да свалят цяла флотилия с един залп. Имаше атмосферни бомбардировачи, космически бомбардировачи, които патрулираха в орбита, анализатори, които идентифицираха всички движещи се обекти от разстояние десет светлинни години. Около всеки град се предвиждаше атмосферен кабел, осигуряваш непроницаем щит.
Тъй като системата бе недовършена, използваха голямо количество разузнавателни самолети и бомбардировачи, които можеха да бъдат активирани от всеки движещ се обект. На носа на самолета имаше ясна зелена мигаща светлина, освен това и новоинсталирана кутия, която излъчваше кода на деня. Евентуалните нападатели не биха могли да го разчетат, тъй като се излъчваше много бързо, имаше собствени заглушители и се сменяше за стотни от секундата. Ако бомбардировачите не го видят и не уловят кода, ще стрелят.
А, ето ги самолетите в готовност в зоната на Средиземно море. Бяха се изстреляли „да погледнат“. Тъй като помощник-пилотът не бе достатъчно бърз, Джони ги взе на мушка.
Да, шатовриански бомбардировачи. На носа на всеки имаше изрисувано огромно око. Но големите зяпнали очи не бяха само украса. Всеки пилот би стрелял инстинктивно точно в центъра им и ако това станеше, бомбардировачът връщаше по същата вълна удар и така взривяваше оръдията на атакуващия самолет. Тъй че, никаква стрелба в очите!
Въпреки всичко, очите създаваха напрежение. Бяха се взрели в тях от екраните. Приближиха се като душещи хрътки и като си подадоха сигнали за получен код, свиха опашки и се върнаха в патрулните си сектори.
Французинът се обърна да погледне Алпите. Не бяха се блъснали в ни един връх!
Но сега Джони трябваше да фиксира на екраните орбиталните бомбардировачи. Те май не им обръщаха особено внимание, доволни от кода на деня.
А това какво беше? На екрана се появи разузнавач за космически анализ. Не очакваше да го срещнат. Дали не беше вражески?
Като всеки звезден разузнавач или бомбардировач, този имаше „леща“, която бе от „светлинен магнит“. Реагираше на светлинни лъчи. Извличаше ги от зона с диаметър много мили и ги концентрираше, след това ги проверяваше магнитно и ги събираше в точка, по-малка от точка върху лист хартия. Така се получаваше леща с диаметър много, много мили. Проблемът беше в това, че имаше твърде много, а не твърде малко светлина и затова спускаха филтри в космоса, които предпазваха от изгаряне приемателите им и записващите устройства в случай, че се приближат много близо до някое слънце. Така се получаваше увеличение от порядъка на десетки трилиони.
Един от тези контрактори бе пробол команден бутон на Джони, а той знаеше, че отгоре има кутия от тях. Джони натисна един ключ и се свърза с приемателя на разузнавача. Прехвърли образа на централния екран.