Най-накрая забеляза Джони. Дълго го гледа без нищо да каже.
След това рязко се изправи на лакти и властно каза:
— Джони, изпрати ли онзи формуляр за библиотеката, както ти казах? Управлението на планетата доста ще се ядоса, ако разбере, че библиотеката ти не е пълна.
Джони въздъхна с облекчение. Донякъде заради практическата страна. Но освен това се радваше за бедната Чърк.
Тъкмо щеше да й отговори, когато тя забеляза ръцете си. Озадачено попита:
— Защо съм толкова слаба?
Тя се надигна още малко.
— Защо нямам сили?
— Ще се почувстваш по-добре, като хапнеш истинска храна. Имаме и корени за дъвчене.
В погледа й мигновено пламна интерес, но веднага угасна.
— Доста време съм прекарала тук, нали Джони?
— Известно време — каза Джони.
Помисли малко. След това се стегна.
— Била съм болна от лапсин! Не се лекува! — проплака тя.
— Излекувана си — каза Джони.
Пак се замисли и отново се разстрои.
— Но защо не са ме изпарили? Катристите?
— Мисля, че ще се оправиш. Дори ще си по-здрава от преди.
Като че ли разбра.
— Седиш тук, за да не дойдат да ме изпарят. Джони, това е много смело от твоя страна и аз ти благодаря, но не можеш да спреш катристите! Те са законът! Те са над всякакъв закон! Могат да правят каквото си поискат, дори с императора! Джони, по-добре да излезеш преди да дойдат.
Джони я погледна. Господи, в какъв свят на страх и ужас са живели досега!
— Дошъл съм да ти кажа новината, Чърк. Уволних катристите.
Макар че не знаеше какви са тези катристи, той не лъжеше. Били са на Психло. Значи ги е уволнил всички със замах — радиоактивен.
Чърк се повдигна още повече, като се отърси от вцепенението.
— О, Джони, много мило от твоя страна!
Преметна крака да слезе от леглото.
— Къде са ми дрехите? Най-добре веднага да се захващам за работа, че ще ми сложат още една черна точка в досието.
Опита се да стане.
— Спокойно, не ставай — каза Джони. Изведнъж му хрумна: — Днес е почивният ти ден.
Тя отново се отпусна в леглото, трепереща от слабост и очевидно със световъртеж.
— О, имам късмет. Значи мога да дойда на работа утре?
Джони я увери, че може.
Излезе и намери другите две психли. Вероятно под влияние на Кер им каза, че е дошла заповед да не се изпарява Чърк и ако й навредят по някакъв начин, той ще им спре заплатите и ще обсипе досиетата им с черни точки, затова най-добре да й занесат храна и корени за дъвчене и да й помогнат да се изкъпе.
Не го разбраха.
Той им повтори всичко с ръка на пистолета.
Този път разбраха.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
1
Толкова много неща зависеха от изхода на това начинание, че на Джони никак не му хареса като разбра, че трябва да чака три дни, за да разберат дали операцията на Чърк е успешна. Маккендрик каза, че има опасност от инфекция или възвръщане в предишното състояние. Трябваше да наблюдава реакциите й преди да продължат.
Джони напразно му повтаряше, че ако не реши проблема с психлоската математика, може пак да се озове в залата за конференции, обграден от гневни пратеници, чиито икономики са останали в стагнация и трябва отново да им прави демонстрации на сила. Маккендрик каза, че бързането няма да им бъде от никаква помощ.
Чърк не се възстанови бързо. На втория ден все още беше на легло, прекалено слаба, за да стане на крак. Джони се чудеше дали отстраняването на капсулите няма да наруши равновесието им, а може би и способността да мислят.
Случиха се и други неща. Пиер Соланс бе изчезнал и Джони разпитва часове наред, за да разбере накрая, че са го забелязали да се качва на самолет, който минал оттам на път за Европа.
Пати сякаш се бе променила. Джони седеше в старата библиотека и трескаво се ровеше из разни древи книги, когато изведнъж забеляза Пати. Явно имаше да му казва нещо. Той насочи внимание към нея.
— Джони, моля те, кажи ми истината. Бити дълго ли остана жив?
Джони се сепна. Веднага се върна в онзи фатален ден. Задави го вълна от скръб. Успя само леко да кимне.
— Значи е могъл да бъде спасен — каза Пати, не обвинително, само като факт.
Джони я погледна. Не можеше да говори. Мили боже, не! Момчето почти бе разкъсано на две от куршумите. Гръбнакът му бе засегнат. Нищо не би могло да спаси Бити. Нищо. Но не можеше да й го каже.
— Джони, ако бях знаела как да бъда доктор и ако бях там, той нямаше да умре.
Заяви го като факт, твърдо убедена. Джони не каза нищо. Не можеше.
— Когато лекарите си тръгнат оттук, искам да ида с тях — каза Пати. — Ще бъда много послушна. Няма да ги притеснявам. Ще ходя на училище и ще уча много, много. Ще науча всичко, което ми трябва, за да стана лекар. Ще ми помогнеш ли, Джони?