— Ваше Височество — каза репортерът, — може ли да се възползваме от настъпилото затишие и да Ви попитаме за личната Ви реакция към създалата се ситуация?
Малкият сив човек бе винаги спокоен, никакви емоции. Каза само няколко думи, и то без да повишава глас:
— Махни се от екрана ми.
— О, да сър, Ваше Височество. Наистина, сър, Ваше Височество. Веднага, сър! — болното лице изчезна.
Малкият сив човек направи гримаса на отвращение и пак се върна към мислите си. Рано или късно военните щяха да стигнат до някакво заключение и да предприемат общи действия. Досега никой не бе споменал за телепортационната следа. Никой не бе стигнал до някакво логично заключение. Дали всеки от тях не се надяваше сам да спечели парите от наградата и да държи другите в неведение? Ще ги слуша. Това поне може да прави без никаква опасност.
Обединените сили промениха положението си в орбита, за да останат над местността. Наоколо в небето се появиха следи от двигателни пари и по каналите се разнесоха вътрешни заповеди. Подготвяха се.
Пръв ховинът спомена нещо, което със сигурност се въртеше в главите на всички — наградата.
— Тъкмо си мислех, че може би те са „онези“, но не знаят! В докладите се споменава за някакъв едър психло, който се е разхождал около платформа за телепортиране по-рано през деня.
— Е, ако е психло, не мислиш ли, че трябва да знае? — каза командирът на джамбичуите.
Намеси се и хокнерският супер-лейтенант:
— Дори глупакът да не е знаел, не му пречи той да е „онзи“.
— Но ако е бил „онзи“, щеше да знае — каза ховинът. — А не е знаел, значи не е той.
Към спора се присъедини четвърт-адмирала, като замислено поглаждаше зъба си.
— Тъй като в момента съществува вероятността те да са „онези“ — другите го погледнаха на екраните си с надеждата да разберат как е стигнал до това заключение — не виждам никаква причина защо да отлагаме. Можем веднага да нападнем и да пометем всичко.
— Но от друга страна — продължи четвърт-адмиралът в брилянтен изблик на логика — ако наистина те са „онези“, тогава те представляват изключителна опасност за нас и трябва да бъдат нападнати. И в двата случая просто нападаме, разделяме си плячката и изчезваме.
— А парите от наградата? — каза джамбичуят.
— Ами най-точно ще разберем — отвърна четвърт-адмиралът, — ако разпитаме подобаващо взетите затворници. Като главнокомандващ на обединените сили…
Последваха моментални протести. Бяха съгласни, че при всички случаи трябва да нападнат, да унищожат всичко и да изчезват. Но в никакъв случай не бяха съгласни, че четвърт-адмиралът е техен главнокомандващ!
Това се отрази доста зле на четвърт-адмирал Сноулетер. Тъй като Руф Арсбогър бе на борда, искаше да се представи във възможно най-добра светлина. А тези разногласия никак не се връзваха с намеренията му и това много го ядоса.
Последвалата кавга обещаваше да бъде продължителна и малкият сив човек се зае да наблюдава какво става долу.
Бе забелязъл малък конвой, препускащ на юг. Състоеше се от две звена. Първото, по-малкото, се спускаше по нещо, което приличаше на древна магистрала. Второто бе по-голямо, но се движеше почти със същата бързина. Отначало човек можеше да се заблуди, че второто преследва първото. Но сега се бяха събрали заедно на някакъв речен бряг, без да последва никаква битка. Вероятно бяха заедно.
В потока имаше много вода заради сезона и още щом пристигна първата група, извадиха водни помпи и се видяха някакви водни струи. Пръскаха колите и себе си.
Тази дейност не бе позната на малкия сив човек, затова той се консултира с някои справочници. Радиация! Срещу радиацията помагаше само обилно измиване с вода. Заради тежестта си частиците се отмиваха надолу. Значи онова наистина е било ядрена експлозия. Векове наред психлосите бяха потискали безмислостно всички, които се опитват да използват такива оръжия. Тази страница от военната история бе почти забравена.
Малкият сив човек повика офицера по комуникация да настрои по-добре екрана му. Долу имаше мараня и облаци и се виждаше трудно. Градът на север жестоко гореше и под облаците се виждаха отблясъци и пушек. Вятърът духаше от юг и макар че това оставяше района при реката чист, имаше и други смущения. А, беше заради повредилия се електропровод към старата мина. От него образът на екраните подскачаше и се размазваше.
Мина известно време, преди групата при реката да успее да се подреди. Какви бяха тези хора? Бегълци? Или остатъците от атакуващата сила?
И после го видя: под купола, който повдигнаха, имаше пулт за телепортационно управление.