Започна да сглобява откъслеците информация. Не знаеше защо и как, но битката и експлозията бяха свързани с телепортирането.
От време на време ту един, ту друг командир на кораб искаше неговото мнение. Отговаряше уклончиво. Поне веднъж няма да се опитва да помогне. Надяваше се и се молеше да не забележат пулта за управление долу.
В групата очевидно имаше ранени и за доста дълго време вниманието им бе отклонено от собствената им безопасност. Пултът си седеше там, целичък и открит.
Най-после шест бойни кораба долетяха и се приземиха. Освен тях от въздуха ги покриваха значително количество самолети.
Малкият сив човек не изпускаше от очи пулта. Най-после го покриха и го преместиха в един от бойните самолети.
Супер-лейтенантът хокнер изведнъж каза:
— Това, което вкараха в самолета, не беше ли пулт за телепортационно управление? Връщам записа.
Малкият сив човек притаи дъх. Не искаше да го видят. Беше се надявал, че дори да го видят, няма да го познаят.
Празни надежди.
— Наистина е пулт! — каза хокнерът.
Доста се бавеха с товаренето там долу. Някои от самолетите бяха почти празни. Два от тях бяха претъпкани. Малкият сив човек провери мощността им. Да, два от тези бойни самолети можеха да поемат цялата група.
Командирите бяха погълнати от дискусията си. Някои бяха виждали снимки на пултове. Вълнението се надигаше, все по-близка ставаше и представата за двеста хиляди кредита.
Групата долу изостави летящите платформи, помпите, крана и два ковчега. Шест бойни самолета отлетяха.
И след това направиха нещо много озадачаващо и объркващо. Вместо да се подредят в ред, започнаха да пресичат пътищата си един друг, да правят обиколки и да се стрелват нагоре-надолу. Бе невъзможно дори при връщане на записа да се разбере кой самолет кой е!
Четири от самолетите се приземиха. Кои четири? Кои бяха натоварените?
Командирите обсъждаха точно този въпрос. Връщаха записа няколко пъти, като търсеха отличителни белези. Невъзможно бе да се открие каквото и да било.
Изведнъж хокнерът реши проблема. Два от самолетите, взели само малка част от допълнителното въздушно прикритие, полетяха без да бързат — само с хиляда мили в час — в североизточна посока. Другите четири и по-голямата част от прикритието останаха при реката.
— Това е примамка! — извика супер-лейтенантът. — Искат да последваме групата, която тръгна на североизток!
Наблюдаваха какво става долу и се опитваха да отгатнат курса на групата. Ще заобиколят полюса и освен ако не спрат някъде другаде, ще идат при онзи храм в южното полукълбо. С тази скорост пътуването им ще трае около девет часа.
Сякаш, за да потвърдят подозренията на хокнера, останалите четири бойни самолета изведнъж се стрелнаха на северозапад. Летяха с две хиляди мили в час. Бързо пресметнаха най-вероятния им курс и се оказа някаква стара мина в област, която преди са наричали „Сингапур“.
— Ето това е — заключи хокнерът. — Докладите сочат, че в тази област е имало голямо раздвижване в последно време и са построили нещо, наподобяващо платформа. Носят този пулт в „Сингапур“.
Четвърт-адмиралът се опита да изрази несъгласие. Като по-висшестоящ офицер имал право да изисква подчинение. Обясни, че според него всичко трябва да е свързано с онзи храм. Причина за обяснението му бе, че мрази всякакви религии. Религиозните хора били фанатици, винаги разстройвали правителствата и трябва да бъдат смазвани. Това очевидно бе религиозен бунт и те имаха доказателства. Някакъв религиозен орден е въстанал срещу правителството на планетата и е откраднал пулта за управление. Тази планета е „онази“ и той им заповядва да атакуват храма.
Заповедта свърши работа. Обединените сили се насочиха с пълна съгласуваност на действията след сингапурската група.
Но мощният боен самолетоносач „Плен“ от клас-Страховит не ги последва.
Подтикван към самостоятелни действия от Руф Арсбогър, пред който стоеше примамливата перспектива да издаде специален брой на вестника и от своята бушуваща религиозна омраза, четвърт-адмирал Сноулетер насочи внушителния си кораб, чийто търбух бе пълен с бойни самолети, към Кариба.
2
Джони се стресна и се събуди. Земята се тресеше! Една медицинска сестра, която навярно е била край леглото му, излезе от стаята.
Огледа се наоколо и в първия момент не можа да разбере къде се намира. След това обстановката му се стори позната — намираше се в стаята в бункера в Кариба, която китайците бяха направили специално за него. Беше под края на платформата. Бяха изкопали около близкия хълм дълбоки бункери и дори част от тях бяха облицовали с тухли. Осветяваха се с миньорски лампи.