Този специално бе облицован с жълти тухли. Имаше легло, столове и гардероб. Дори върху тухлите бяха нарисували портрет на Криси по снимка, направена от пиктофон. Доста си приличаше, само дето бяха издължили малко очите й.
Земята отново подскочи. Бомби?
Тъкмо щеше да скочи от леглото, когато влезе доктор Алън и с успокоителен жест го върна обратно.
— Няма страшно — каза той. — Всичко е под контрол.
Премери пулса му.
На вратата се показа сър Робърт. На носа си имаше превръзка, направена от доктор Алън. Явно го изчакваше да свърши и да излезе.
— Доста зле беше — каза доктор Алън. — Но сега пулсът ти е нормален. Предварителната инжекция серум е неутрализирала част от отровата. Но наистина всичко дължиш на сър Робърт. Изкарал е отровата и дори ти е дал няколко капки серум.
Огромният психлоски ръчен часовник на Джони лежеше на масичката. Спал е осемнайсет часа! Бог знае какво се е случило през цялото това време.
Доктор Алън изпревари реакцията му:
— Зная, зная. Но беше абсолютно наложително да ти дам опиат, за да се забави сърдечната ти дейност.
Постави слушалка на гърдите на Джони. Прослуша сърцето и я прибра.
— Не мога да открия никакви нарушения в сърдечната дейност. Протегни си ръката.
Джони я протегна.
— А, няма тремор. Чудесно си. Мисля, че няколко дни в леглото…
В този момент земята пак подскочи. Джони се опита да стане, но доктор Алън пак го върна в леглото.
— Сър Робърт! — извика Джони. — Какво става?
Доктор Алън кимна на сър Робърт, че ги оставя и излезе от стаята. Сър Робърт се приближи до леглото. Не отговори на въпроса му. Просто се бе надвесил над него с лъчезарна усмивка, доволен, че го вижда жив и здрав. Момчето бе зачервило бузи.
— Какво става? — натъртено попита Джони.
— О — каза сър Робърт, — горе има толнепски кораб. Намира се на около двеста мили над нас, но постоянно праша самолети, за да ни бомбардират. Имаме въздушно прикритие. Стормълонг е тук и ръководи защитата. Засега врагът хвърля основните си сили по Сингапур.
На вратата се появи Ангъс. Джони му извика:
— Постави ли пулта за управление?
— Ъхъ — каза Ангъс и влезе. — Затова те оставиха да спиш. — Посочи с пръст нагоре. — Не посмяхме да използваме телепортационните съоръжения при пялата тази стрелба. Още повече, че противовъздушната ни отбрана е над щита и моторите на самолетите работят. Всичко е свързано. Китайците са свършили чудесна работа тук.
— При следващото телепортиране ключът трябва да е в долна позиция — каза Джони.
— Да, сър Робърт ми каза. Готови сме, само да спре стрелбата. Можеш да си починеш.
Ангъс излезе и пусна вътре Тор.
— Как се чувстваш?
Джони махна с ръка:
— Не е важно. Последните ми спомени са от купола. По-добре ми кажете какво е станало оттогава.
Разказаха му какво се е случило и как са постъпили.
— Толкова лош ли е бил обратният удар?
— Много лош.
— Колко човека изгубихме?
— Андрю и Макдъгъл — каза Тор. — Но петнайсет лежат в болницата, която китайците са построили. Няколко сътресения на мозъка, счупени ръце и крака. Повечето са с изкълчвания, доста тежки. Оловните ковчези са ги предпазили. Няма изгаряния от радиация. Андрю бе ранен от бригантите и не е могъл да уплътни ковчега си отвътре, затова капакът му е отскочил.
— А Макдъгъл? — попита Джони.
— При него се е получило нещо много неприятно. Позицията му беше при старата клетка и ковчегът е бил изхвърлен над земята. Отначало не можахме да открием тялото му и затова започнахме да претърсваме.
Джони забеляза тежък пакет в ръцете на Тор. Беше го опрял на масичката.
— Трябваше да търсим трупове. Бяха изхвърлени навсякъде наоколо, почти изгорели. Последвахме линията на избухване, трябваше да идва директно от платформата и стигнахме до останките на офиса на Търл. Целият горен купол бе изхвърчал. Четири-пет тела от края на платформата бяха изхвърлени наоколо. Не искахме да остават хора, отчетени просто като липсващи, затова се опитахме да идентифицираме всяко тяло. Намерихме тялото на Макдъгъл. Намерихме и това — Тор разопакова тежкия предмет. — Знам, че ще си отдъхнеш, като го видиш. Един от труповете бе обгорен до кости и се виждаха прешлените. Това нещо бе забито в тях.
Беше ядрото от неизвестен метал с големина на грахово зърно.
— Браун Лимпър — каза Джони. — Търл го хвърли по него. Като куршум. Да, много, много се радвам, че сте го намерили!
— Взехме и другия пакет, който Търл му подаде — каза Тор. — Дадохме го на Ангъс и той обезопаси бомбата. Как действа?