Доктор Алън бе прав за главозамайването. Джони се увери, докато се обличаше. Ръката го болеше и почти не можеше да я движи. Не му бе много лесно да се облече.
Господин Цунг му донесе обикновената зелена униформа, която носеха всички. Закопча около кръста на Джони „Смит и Уесън“ с ляв кобур и лъчев пистолет с десен кобур. Направи копринена превръзка около врата му за лявата ръка и я нагласи така, че при нужда Джони да може бързо да извади ръката си и да изтегли „Смит и Уесън“-а. Накара Джони да пробва. След това му даде зелена каска.
— Сега ти тях застреля — каза господин Цунг. Вдигна ръка и стреля като с пистолет. — Бум, бум!
Чувстваше се уверен и се усмихваше. Пъхна ръце в ръкавите си и се поклони.
Де да беше така просто, помисли си Джони. Но той също се поклони в отговор и благодари на малкото човече. Боже, как му се виеше свят. Като наведе глава, стаята се завъртя.
Необичайно силна експлозия разтърси земята.
Ставаше страшно.
3
Като излезе от стаята, Джони видя, че подземният коридор минава и край болницата. Смяташе веднага да излезе на платформата, но го спря загрижеността за ранените.
Отвътре се чуваше някакъв метален звън. Като че ли беше от оръжия. Влезе през вратата. Имаше около трийсет легла и повече от половината бяха заети. Двама китайци, по чиито ленти на ръцете можеше да се разбере, че са от оръжейната, бяха донесли количка с подбрани оръжия и раздаваха на ранените шотландци лъчеви пушки, АК 47 с термични муниции и ръчни оръжия.
Една сивокоса шотландка, медицинска сестра, се приближи до Джони. Явно не одобряваше това, което става в отделението. След това го позна и преглътна приготвените думи, които вероятно бяха да се маха оттам.
Джони преброи присъстващите. Имаше тринайсет ранени и двама оръжейници.
— Има ли други? — попита той.
— Двете момчета със сътресение на мозъка са в хирургическото — каза сестрата. — Доктор Маккендрик каза, че операциите им са сполучливи и ще се оправят. Ти защо си станал, Мактайлър?
Един от ранените шотландци забеляза Джони на вратата и го извика по име. Джони тъкмо се готвеше да обиколи леглата и да се извини на всеки. От трийсет и един нападатели имаше седемнайсет пострадали. Не, осемнайсет заедно с него. Лошо! Тези мъже бяха зле наранени. Почти всички имаха синини около очите. Няколко счупени крайници. Почувства, че ако бяха се подготвили по-добре, можеха да се отърват по-леко.
Всички шотландци го бяха видели и започнаха да викат нещо подобно на „Да живее Шотландия!“. Бяха седнали в леглата си и викаха. Духът им не бе пострадал!
Изведнъж на Джони му дойде на ум, че тези момчета бяха избили бригантите и кръвната им вражда бе платена. Бяха победители. Раните им бяха медали на честта. Бяха герои на шотландската нация.
Не бяха нужни никакви извинения. Опита се да надвика врявата, но после само ги поздрави, усмихна се, махна им и излезе.
Отвън по високоговорителите кънтеше религиозна музика, за да заглуши инфралъчите.
Излезе от коридора, който свързваше бункерите и се огледа навън. Дневната светлина бе замъглена от носещия се пушек. Леката миризма от атмосферния щит на трето ниво се смесваше с миризмата на изгорели въглища. Затвореното пространство под щита с формата на купа изглеждаше необикновено препълнено.
На това ниво беше хиляда стъпки в диаметър. Преди пространството му изглеждаше огромно — повече от половин милион квадратни стъпки по груби изчисления. Но сега изглеждаше претъпкано.
Островърхата конструкция по средата обхващате цялата платформа. По продължение на купата обикаляше широк павиран път, в центъра на който оставаше островърхият „храм“.
Предния път, когато го видя, изглеждаше запустял. Сега от дясната му страна имаше двама електротехника, италиано-швейцарци, които прекарваха още кабели към бункерите. Един германски и един швейцарски пилот подреждаха камион с дихателни маски. Наблизо шотландски офицер даваше инструкции на руски войник. По-далеч, отляво, група шведски войници товареха камион с муниции. От един коридор, който вероятно водеше навън, влязоха двама шерпи ловци, които караха голяма кола с натоварени американски бизони към едно помещение, което явно бе кухнята. Тук-таме будистки комуникатори се придвижваха с плавна походка от един бункер в друг. Пръснати навсякъде се виждаха китайски семейства с децата и покъщнината. Върху един от големите стълбове, които придържаха островърхия купол, китайците бяха окачили племенни щитове на останалите племена по земята.
Истинска международна сцена — народите на Земята.
Джони тъкмо се готвеше да тръгва, когато чу зад гърба си глас на психлоски: