— Съжалявам — беше вождът Чонг-уон, глава на китайското племе и главен архитект на комплекса. — Трябваше да докараме тук всички хора от селото край езерото. Езерото е голямо, а щитът е тънък в центъра и няколко бомби паднаха над язовира. Вълните от експлозиите застрашаваха хората от селото. Пък и димът от огньовете за готвене не излиза през щита.
Кланяше се. Джони кимна.
— Но моите инженери копаят въздушни отводни тунели през хълма, под кабела — продължи Чонг-уон. От двете страни на купата бяха наредени купчини скали и пръст, изкопани от китайците с пробивни багери, за да влиза въздух.
— Ще поставят вентилатори на входовете и изходите. Тунелите няма да са прави, за да не може да минава през тях взривната вълна. Толкова съжалявам за неприятната гледка.
— Мисля, че работите чудесно — каза Джони. — Казваш, че в езерото над язовира падат бомби? Има ли някакви повреди в язовира?
Вождът Чонг-уон повика един китайски инженер и обмениха няколко думи на мандарински. След това се обърна към Джони:
— Не, засега няма. Но в момента част от водата се източва от преливника към езерото. Ако нивото му спадне, няма да имаме електричество.
Целият най-нисък етаж на „храма“ бе широко отворен откъм четирите страни. Това всъщност беше само купол. Ясно се виждаше металната площадка за телепортиране. Китайците така я бяха излъскали, че тя блестеше дори на не достатъчно силната светлина.
Джони тръгна към покрива, за да види къде бяха поставили безценния пулт. Усмихна се. От другата страна на платформата бяха изградили подпора с формата на огромно, свирепо крилато чудовище.
Ангъс беше при пулта и му махна.
— Ама че нещо, а? — каза той.
Да, наистина беше внушително. Огромна глава, две крила и извита опашка. Брониран метал. Боядисано в златисто и червено.
— Това е дракон — каза Чонг-уон. — Някога е бил символът на Китайската империя. Виждате ли, направихме молекулярна заварка.
Не само това, но имаше и връх! Пултът бе поставен в гърба на дракона и отгоре бе направено люспесто покритие, тъй че операторът да може да работи без никой да вижда какво прави. На издигнатата платформа за пулта имаше два стола и поставка за листове и компютър. И всичко беше бронирано. Нищо не можеше да повреди този пулт! Нито можеше да се види какво правят в него.
Такава изобретателност от психлото-материалист, който не разбираше нищо от рисуване и изкуство! И колко способни бяха тези китайци!
— Виждаш ли? — каза Чонг-уон. — Същият като другите дракони. — Посочи към един такъв дракон, който оформяше върха на конструкцията. На всеки ъгъл също имаше дракон. Вождът им посочи и нещо недовършено на брега:
— На входа на всеки бункер трябваше да има дракон. Нямахме време да ги направим.
Онези дракони бяха много по-малки, от глина и изрисувани в златисто и червено.
Пултът изглеждаше чудесно под защитното покритие. Ангъс имаше копие от книгата с координатите и се упражняваше без да натиска никакви бутони. Изчисляваше как да преобразува цифрите в книгата така, че да паснат на сегашния момент и на бутоните.
— Доста хубаво съм го измислил — каза той. — Само че изчисленията отнемат много време. Има осем отделни движения, описани за всяка планета и трябва да се избере мястото върху планетата. Но не е чак толкова трудно.
Джони погледна нагоре. Някъде бе паднала още една бомба.
— Ако спре всичко това, можем веднага да започнем. Все още нямам никаква представа кога ще настъпи този момент, нито пък какво точно можем да правим с този пулт.
Вожд Чонг-уон им сочеше вътрешната страна на един от масивните стълбове, които поддържаха покрива и предпазваха платформата и пулта от дъжд. На всеки стълб бяха поставили миньорски лампи, за да се осветява центъра.
— През нощта светлината няма да се вижда отвън — каза той.
Джони искаше да иде до бункера, където бе контролният щаб, но вождът го поведе към просторна подземна стая във вътрешната стена на купата. Беше облепена с тухли и в единия й край бе издигната платформа за говорител. Имаше столове и побираше около петдесет човека. Много беше хубава.
След това вождът му показа един от трийсетте малки апартамента, които бяха направили за гости и посетители. Отделно имаше койки за пилотите и персонала. Китайските инженери чудесно се справяха с дърво, камък и тухли, особено когато им помагаха психлоските машини.
Джони с интерес огледа оръдията, които бяха поставили по цялото обкръжение на бункерите и купата. Ако имаха войска, можеха идеално да отбраняват мястото. Само че не разполагаха с толкова хора.
Най-после стигна до контролния щаб. Вътре кипеше дейност. Беше умален вариант на помещението, което бяха открили в подземната американска база. По средата имаше огромна карта на планетата. При пристигане на съобщения от съседната стая за свръзки променяха положението на миниатюрните метални модели на самолети и на бойните кораби в орбита. Вражеските кораби бяха боядисани в червено. Техните самолети бяха зелени.