— Казват, че язовирът не се е скъсал — преведе Чонг-уон. — Ставилата са счупени в цялата горна част, отнесени са част от бетонния мост за охраната и перилата. Но това не е нищо. Никъде не са открили пропуквания. Все пак в горния край на подпората на язовира, ей там от другата му страна, брегът явно се е разхлабил и изтича вода. Казват, че водата бързо предизвиква ерозия и може да стане по-страшно. Нивото на водата може дори да спадне толкова, че да не позволява на турбините да работят.
— С колко часа разполагаме? — попита Джони.
Чонг-уон ги попита. Можеха само да предполагат. Може би четири, пет. Ще направят всичко възможно да спрат водата и да запушат пробойната. Нямало достатъчно цимент. Целият далечен край на язовира изглежда се бе откъснал от брега. Бързали са да се върнат, за да започнат веднага работа.
От тунела изскочи Ангъс и запъхтян затича към Джони.
— Можем да започнем телепортирането! Стрелбата спря.
— Да, спря — каза Стормълонг, ужасен от саможертвата на Гленканън. — Но за колко ли?
— Поне ни даде време за телепортиране — тъжно каза Джони.
5
Малкият сив човек не тръгна с корабите, които поеха към Сингапур. Инструктира своя капитан да не се появява на пътя на военни кораби, тъй като те не винаги действаха обмислено и често ставаха нещастни случаи, да не говорим за зле премерени изстрели. И тъй, те се появиха по-късно на сцената и битката беше започнала.
Никак не бе трудно да се определи местонахождението на мината — мястото бе опасано със защитни кабели, оръдията се издигаха и фиксираха мишена след мишена. Беше доста далеч на север от древния разрушен град, а точно над мината в северна посока имаше язовир с водноелектрическа централа. Стрелбата бе интензивна и пречеше на инфралъчите му. В момента не можеше да огледа отблизо с какво разполагаха долу.
Малкият сив човек не се смяташе за военен експерт и трябваше да проверява в справочници неща, които за един военен специалист бяха познати и ясни. Интересуваше го максималната и минималната височина, от която ще може да наблюдава, без опасност за кораба, а за целта трябваше да определи обхватите на оръдията. Отне му доста време и усилия, но най-накрая се справи. „Локален периметър на отбрана, компютъризиран противовъздушен кораб, защитно лъчево оръдие за атмосферна/неатмосферна преденотация на бомби; честота на стрелбата — 15 000 изстрела в минута, максимален обхват — 175 000 стъпки, минимална граница на сигурност — 2 000 мили; два екипажа; дула и щитове, произведени от Оръжейница Тамбърт, Предичъм; компютри — от Междугалактически Оръжия, Психло; цена — 4 269 кредита от платформата на Предичъм.“ Гледай, гледай какви евтини оръдия. Но това беше Междугалактическата Минна: „Печалба — винаги и във всички случаи печалба.“ Нищо чудно, че имаха неприятности! Нормално би било да се очаква да разполагат с орбитални оръдия.
Значи беше безопасно да останат на две хиляди мили, стига да не попаднат на пътя на изстрелваните самолети от неатмосферните бойни кораби, които бяха на височина триста и петдесет мили. Предаде информацията на своя капитан и след това помоли комуникатора да фокусира инфралъчите върху обект, който приличаше на платформа за телепортиране, защитена от атмосферен купол.
Видя я още с пристигането си и го обхвана надежда. Беше пулт за управление! Точно до платформата! Дори около него имаше няколко човека, заети с нещо.
Съсредоточено наблюдаваше екраните за следа от телепортация. Продължи доста дълго, но нищо. Чудеше се дали военните от корабите не са забелязали липсата на следа. Може би не знаеха, че съществува такава издайническа следа. Може би екраните им бяха различни. Но по-вероятно бе да не са забелязали такава следа, защото през цялото време стреляха, а не може едновременно да стреляш…
Малкият сив човек въздъхна. Не беше детектив и не бе забелязал досега такова красноречиво доказателство. Онези мъже долу нямаше как да използват устройството за телепортиране. Самите те имаха самолети във въздуха. А било то самолети или изстрели, и в двата случая телепортацията бе невъзможна. Устройството се взривява от изкривявания.
Военните бяха прехвърлили вниманието си върху язовира и се опитваха да пускат бомби над него, за да прекъснат захранването на мината. Така оставиха на мира мината и малкият сив човек отново се съсредоточи върху пулта.
Провери какви са минералните следи, които оставяше.
Въглерод!
Това обясняваше нещата. Онзи пулт долу бе изгорял.