Какъв беше този преплетен танц на земните самолети? Ама разбира се, колко глупаво от негова страна! Не беше военен тактик, но трябваше да се сети много по-рано. Групата, стрелнала се към Сингапур, тъкмо тя беше примамката. Изгорелият пулт е бил само стръв.
Отиде в малкия си сив офис и много внимателно прегледа записа от „танца“ на самолетите, след това пресметна курса на истинската група с доста голяма точност. Да, при този курс трябваше да пристигнат при храма в южното полукълбо на планетата.
Даде заповеди на своя капитан и бързо се насочиха право към светлина 2Х.
Пристигна тъкмо навреме, за да наблюдава смъртта на „Плен“.
Това го стресна.
Не можеше да си представи как може да се случи подобно нещо. Боен самолетоносач от клас-Страховит! Да избухне в орбита!
Предпазливо нареждайки да се оттеглят, малкият сив човек стана свидетел на това как корабът се разпада и пада в язовира. Остана още малко пред екрана, за да види дали язовирът ще поддаде. Помисли си, че може би е повреден, но засега издържа. По речния канал се втурна огромно количество вода и заля бреговете. Но там долу нямаше нищо.
Фокусира екраните си към самия язовир. Да, беше повреден. От долната му лява страна изтичаше значително количество вода. Дупката изглеждаше голяма.
Битката е била тежка. Гората пламтеше. Аха, един ескадрон от самолети на „Плен“ се виждаше на хоризонта. Вероятно се надяваха да ги прибере някой толнепски кораб от района на Сингапур. Сигурно са били навън, когато „Плен“ се е взривил. Е, най-вероятно няма да оцелеят. Обхватът им беше далеч по-малък. Сигурно ще цопнат в морето.
Но най-добре е той да наблюдава този храм. Около него в момента нямаше самолети. Инфралъчите му не засичаха нищо освен религиозна музика. Тя заглушаваше всички гласове.
Напрегнато се вглеждаше в екраните си от разумно разстояние. Нямаше да му се наложи да чака дълго.
Телепортационна следа!
Да, да, да! Върна записа.
Надеждата се възроди.
След това почувства, че това е твърде хубаво, за да бъде истина. Беше му известно, че ако някой пулт попадне в чужди ръце, след първото телепортиране повече не сработва. След първия път не става за нищо.
Струваше му се, че минават цели векове.
Ето пак.
Проработи за втори път. Два пъти!
Обзе го радост. За момент отново се зачуди на себе си. Чувства? Безпокойство? А сега и радост? Колко непрофесионално! По-добре веднага да се захваща със спешната работа.
Как може да се свърже с тях?
Радиоканалът бе изпълнен от спокойната религиозна музика. Какво ли си говореха помежду си долу?
Грабна един вокодер. Превключи на предаване и постави вокодера пред микрофона. Но на какъв език? В банката на вокодера имаше няколко. Единият се казваше „френски“. Не, той беше напълно мъртъв. Другият — „немски“. Не, и този не бе чувал по каналите им. „Английски“. Ще започне с английски.
Каза нещо във вокодера и той произнесе: „Искам безопасна връзка по вашите линии. Корабът ми не е въоръжен. Можете да насочите оръжията си към него или към мен. Нямам враждебни намерения. Може да се окаже полезно и за двете страни, ако ми позволите да поговорим. Искам безопасна връзка по вашите линии. Корабът ми не е въоръжен. Можете да насочите оръжията си към него или към мен. Нямам враждебни намерения. Може да се окаже полезно и за двете страни, ако ми позволите да поговорим.“
Малкият сив човек зачака. Не смееше да диша. Ужасно много неща зависеха от отговора.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
1
Джони и Ангъс се бяха изправили пред пулта.
Главите им бяха наведени над работната маса в заслона над пулта. Бяха разтворили технически наръчник, който Ангъс бе открил в кошчето на Търл. Психлоските технически наръчници бяха по принцип много лоши, но този бе направо върхът. Няма нищо по-лошо от мъгляво ръководство за вече обучен оператор, в което са изпуснати най-съществените неща.
Това проваляше почти готовите планове на Джони и ги поставяше пред тактическа дилема. Наръчникът бе озаглавен: „Примери за предпазливост за обучени оператори на пулт за управление на телепортация“ и, разбира се, изобщо не споменаваше за важните позиции на бутоните. Но надълго и нашироко се спираше на явлението „еднакво пространство“.
Наръчникът предупреждаваше да не се изстрелва телепортационна пратка на по-близо от двайсет и пет хиляди мили.
Джони се бе надявал да постави по някакъв начин тактически ядрени оръдия във всеки от бойните кораби и да се отърве от тях.
От явлението „еднакво пространство“ разбраха, че „пространството идентифицира себе си“ според принципа на близост. По закона на квадратите колкото по-далечна е една точка от друга в пространството, толкова по-„различна“ е от точката на произхода. Пълно различие се появява само на разстояние по-голямо от двайсет и пет хиляди мили.