Будистката бе последвала Стормълонг с жичен микрофон. Той го грабна от нея.
— Здравейте. Здравейте там горе. Разбирате ли ме?
Металическо, монотонно „да“.
— С какво ви почерпи старицата?
Металически, монотонен глас: „С билков чай“. Стормалонг се ухили.
— Приземете се на откритата площадка на север от тук. Към вас ще бъдат насочени оръжия. Излезте от кораба без оръжия. Ще ви посрещнат часовои. —
Металически глас: „Много добре. Разбрано.“
Стормалонг изпрати заповед до часовоите и хората при оръдията.
Пусна на Джони цялото съобщение.
— Кой е този? — попита Ангъс. Всички си задаваха същия въпрос.
2
Малкият сив човек бе придружен в района на „храма“ от двама любезни, но готови да действат шотландци. Стигаше до раменете на Джони. Беше облечен в семпъл сив костюм. Приличаше на човешко същество, само дето кожата му беше сива.
Ангъс го погледна:
— Този пуловер е шотландски — отбеляза той.
— Зная, зная — каза малкият сив човек с помощта на вокодера. — Съжалявам, че нямаме никакво време за формалности. Трябва веднага да обсъдим нещата, нямаме време за губене!
Един от часовоите каза:
— Отгоре на кораба му има бяла просветваща светлина.
Комуникаторът на сър Робърт, момче на име Куонг, му прошепна в ухото: "По бойната честота се чува радио сигнал, който казва „Временна локална безопасна връзка.“ Разбира се, каза го на психлоски.
Малкият сив човек явно имаше много остър слух, защото се обади:
— О, говорите психлоски!
При тези думи свали вокодера и го прибра в джоба си.
— В такъв случай нямаме нужда от това. Понякога са много неточни. Бъркат ключови думи и раждат доста спорове.
Докато говореше, бързо направи крачка напред и застана пред пулта за управление, преди да успеят да го спрат. Огледа го:
— А, стандартен телепортационен пулт. Имате само един.
Джони усети критичност в гласа му.
— Можем да построим и други.
Искаше да го предупреди да не се опитва да го открадне, защото веднага могат да го заменят.
Но малкият сив човек направо светна от щастие. Слезе по стълбата и се огледа.
— Наистина трябва да побързаме. Има ли тук упълномощен представител на правителството на планетата?
— Сър Робърт — каза Джони и го посочи.
— Имате ли пълномощия да се подписвате от името на правителството? — делово попита малкият сив човек.
Трябваше да изчакат. Сър Робърт отстъпи встрани с комуникатора си и бързо се свърза с вожда на клан Фергус във биещия се Единбург. Общуваха на пали. Вождът не виждаше защо не, след като те бяха първото правителство, а и без туй друго нямаше. Малкият сив човек се провикна:
— Запишете това изявление, ако обичате. Всичко трябва да бъде изправно и законно, ако се наложи да се явим пред съд.
Не искаха да прозвучи по въздуха на английски, затова вождът на клан Фергус го каза на галски и го записаха.
Малкият сив човек бе олицетворение на деловитостта. Взе записа и каза:
— Имате ли пари? Имам пред вид галактически кредити.
Обикновено все някой носеше из джобовете си галактически кредити, иззети от мъртви психлоси. Само че торбичката на Джони бе скъсана, Ангъс носеше само инструментите си, а сър Робърт никога не си бе правил труда да носи кредити. Но комуникаторът се завтече към часовоите и след малко се върна със сто кредитна банкнота, която един от часовоите с удоволствие бе предоставил на сър Робърт.
— О, не, не — каза малкият сив човек. — Времето ни е толкова малко, че може би в бързината не съм се изразил ясно. Минималното количество е петстотин кредита.
Джони знаеше къде най-вероятно ще намери няколкостотин хиляди кредита — в багажа на Кер! Но това беше чак в Лейк Виктория. Имаше още два билиона в сейф, но и те не бяха тук.
Куонг се втурна при пилотите. Имаха! Бяха ги взели от свалени пилоти. Имаше една петстотин кредитова банкнота, шест от сто кредита… Разбира се, че ще ги дадат на сър Робърт.
— А, хиляда и двеста кредита! — възкликна малкият сив човек. Беше попълнил един формуляр. — А каква е титлата Ви? — попита той сър Робърт.
— Военен вожд на Шотландия.
— А, не. Ще напишем само „Оторизиран и упълномощен подпис“. А тук отгоре ще напишем „Служебно правителство на планетата Земя“. Дата… адрес… телефон… не, можем да не ги попълваме, тъй като нямат правна стойност. Моля, подпишете тук долу.
Сър Робърт подписа.
В това време малкият сив човек извади от джоба си малък кочан. Отвори го на първата страница и написа: „Служебно правителство на планетата Земя“. Отгърна на следващата страница и на върха й написа „С1,200“ и своите инициали, след това го подаде на сър Робърт.