3
Джони изпрати да повикат Тор и да донесат някои карти, включително и копие от старата психлоска карта на отбраната им.
Докато чакаше, наблюдаваше как малкият сив човек работи с компютъра до пулта за управление. Пръстите му направо летяха. Владееше компютъра така, както опитен и сръчен пилот управляваше пулта на самолет. Забеляза, че дори не поглежда към клавишите. Пръстите му сякаш сами се движеха с шеметна бързина. Джони си помисли, че зад измамно обикновената му външност вероятно се крият много неща. Не само името и самоличността му, които още не знаеха. Очевидно имаше много сериозна причина да им помогне, която още не бе разкрил. Не че Джони се съмняваше в него. Просто имаше усещането, че каквото и обяснение за присъствието си да им даде, най-важното ще остане скрито. Реши, че независимо какво ще им каже по-късно малкият сив човек, той лично ще се потруди да разкрие истинските причини. Това беше просто някакво усещане. Не, беше сигурен.
Но всяко нещо с времето си. Най-сериозната опасност сега идваше от язовира, тъй като ако захранването спреше, край на всичко! А разполагаха само с два часа. Как да се поправи язовир с такива размери за два часа? Ама че работа!
Донесоха картите. Едната представляваше скица, направена неотдавна от китайските инженери. Беше обозначено местоположението на селото. Имаше план на езерото и като се оставят настрана неразбираемите китайски йероглифи, всичко беше ясно и пригледно.
Джони погледна отбранителната карта и чак сега забеляза, че на нея пише: „копие, направено при първоначалните разузнавателни мисии“. Съдейки от психлоските дати, първоначалните разузнавателни мисии са били предприети преди почти хиляда и сто години. Взе лупа и прочете първоначалните данни за язовира.
По времето, когато психлосите са превзели и инсталирали отбранителната инсталация в язовира в Кариба, дължината му е била около две хиляди стъпки. Височината — около четиристотин и двайсет стъпки, а зад него е имало езеро с дължина сто седемдесет и пет мили и дължина двайсет мили в най-широката си част. Доста внушителен язовир. Отгоре дори е имало път за превозни средства.
Джони сравни картите. На оригиналната не бе отбелязано никакво село. Какво означаваше това? Нима повърхността на планетата се е променила?
Намери карта на местността, правена навремето от хората. Реката се е казвала „Замбези“, дълга приблизително две хиляди и сто мили, една от най-големите реки в света. Минавала е през Карибската Клисура и там водата й е била използвана във водноелектрическа централа, забележително начинание. Клисурата се е спускала доста стръмно към това място. Никъде не бе отбелязано село! Сравни двете карти.
Върха на язовира, където е бил пътят, е бил отнесен доста преди сблъсъка с корабите.
Джони осъзна какво е станало. В продължение на хиляда и сто години Замбези е трупала наноси в езерото вследствие на наводнения.
Нищо чудно, че нивото на водата спадна с такава невероятна бързина. От падането на гигантския кораб от язовира са били изтласкани милиони тонове
паноси. А прииждащите води от реката не стигаха, за да наваксат нивото толкова бързо. Езерото вече не беше толкова голямо — само около сто и двайсет мили дължина, а водата от самия язовир се простираше едва на хиляда стъпки. Всичко останало бе кал.
Джони даде инструкции на Чонг-уон и китайските инженери:
— Язовирът има шест генератора при местата, където водата се е вливала от езерото, падала е в язовира и е завъртала генераторите. Искам веднага да затворите и шестте. В момента, в който приключим с телепортирането, след около двайсет и пет минути, прекъсваме цялото захранване. Направете това и затворете шестте входа. Когато ни потрябва електричество за повторното телепортиране, ще изключим защитния кабел около езерото, за да не гълта енергия и ще отворим само два от входовете. Можете ли да се справите?
— О, да! — След което повториха: — Трябва да прекъснем електричеството след около двайсет и пет минути, да затворим входовете към генераторите и след около два часа да изключим защитния кабел и да пуснем само два генератора. Да затворим ли и преливниците?
Джони кимна. Излишната вода от язовира никога преди не бе преливала. Източваше се през преливници под него и отново се вливаше в реката по-надолу. Тази вода не беше много и едва ли щеше да реши проблема, но може би щеше да помогне.
Появи се Тор.
— Намерете Дуайт — каза Джони.
— В болницата е. Има счупена ръка, наранявания.
— Но освен това има и добри познания по експлозивите — каза Джони. — Доведете го.