Трета преграда в горния кратер. Ревящият поток бързо я разкъса и продължи пътя си. Коритото се пълнеше. Но в същото време се изпразваше в долната част на езерото.
Реката отново течеше. Джони каза на Дуайт да поздрави хората си за отлично свършената работа.
Пробивните машини настървено работеха и вдигаха пушек. Джони погледна часовника си. Какво стана с това време?
— Колко пробивни секции сте направили в дупките? — попита Джони Тор.
— Пет. Това прави седемдесет и пет стъпки.
— Ще трябва да стигнат. Изнесете пробивните машини. Стормълонг! — извика той в радиото. — Започвай да пренасяш хората и машините!
Вождът Чонг-уон се виждаше като малко петънце в далечния край на язовира. Джони го повика по радиото:
— Вожде, след няколко минути ще видите страхотни отблясъци. Изчакайте малко да видите дали няма да се отприщи целия язовир и ако всичко е наред, изпратете няколко човека да отворят входовете към двата генератора и да включат захранването, но само на защитния кабел и на пагодата.
— Да, лорд Джони.
— И гледайте добре да се прикриете преди взрива — добави Джони.
Бяха извадили отвътре пробивните машини и ги товареха в самолета.
— Дуайт! — извика Джони. — Вземи трите барабана с течен експлозив и ги изсипи в онези дупки. Остави празните барабани отгоре им. Бързо!
Дуайт махна със здравата си ръка и хората му хукнаха. Започнаха да изливат във всяка дупка големите барабани с течен експлозив. В дупките бе толкова горещо, че експлозивът вреше. Трудно беше да го накарат да тече навътре. Въздухът се бе превърнал в кипяща пара.
Джони ги обиколи на бегом, за да развие взривното въже. Навсякъде, където щеше да има барабан, направи голям възел. Барабаните щяха да послужат като бомби, тъй като бяха пълни с взривни пари.
— Фитила! — провикна се Дуайт.
— Нямаме време — извика Джони. Ще ги взривя със самолетни оръдия!
— Какво? — зяпна Тор.
Варелите бяха изпразнени и ги оставиха в дупките на възлите от взривно въже. Един изстрел в някой от барабаните и всичко щеше да пламне.
— Оставете ми този самолет! — Джони посочи към единствения боен самолет, който бяха докарали тук. — Всички незабавно да се качат в останалите!
Стормълонг започна да протестира, но веднага насочи хората към пътническите самолети. Докато товареха машините и съоръженията, той викна на Джони:
— Стреляй от максимална височина. Това нещо ще изригне като вулкан!
Джони гледаше часовника си. Бяха останали само девет минути.
Самолетите се готвеха да отлетят, последно се качи Дуайт. Джони огледа още веднъж всичко. Изглеждаше наред.
Втурна се към бойния самолет и се приготви да го запали.
В района не бе останал никой.
Излетя и веднага набра височина две хиляди стъпки. Язовирът все още изглеждаше твърде голям.
Самолетите се приземяваха от другата страна на язовира. Стормълонг действително ги бе прехвърлил отвъд с невероятна бързина.
Вождът Чонг-уон и хората му се бяха укрили.
— Стрелям в дупката! — каза Джони в миньорското си радио.
Регулира оръдията на „пламък“, „тесен обхват“ и „максимум“. Провери предпазния си колан.
А сега да покажем умения в точната стрелба. Долу всичко изглеждаше тихо и спокойно. През счупения корпус на черната развалина минаваше вода. Реката се вливаше право в коритото на язовира.
Но и много вода се източваше от дъното на язовира. Отворената дупка щеше да става все по-голяма.
Джони щракна няколко ключа и затвори всички прозорци. Провери дали вратите са здраво уплътнени. Дали да не се издигне на три хиляди? Не, това бе най-добрият обхват. Един боен самолет можеше да понесе много неща. Но той никога не беше чувал някой да е взривявал сто и петдесет галона течен експлозив. Плюс сто стъпки взривно въже номер пет.
Внимателно се прицели в средния барабан. Натисна бутона за стрелба.
Цялото небе се освети. Зелена огнена завеса се издигна на три хиляди стъпки.
Взрив!
Ударната вълна го застигна и самолетът се завъртя нагоре като подхвърлена играчка.
Ударът в предпазния колан му изкара въздуха.
След три секунди осъзна, че е с главата надолу. Удари пулта. Балансиращите мотори на самолета се задействаха и го уравновесиха. Летеше назад.
Моторите се бореха с рев срещу неправилната посока, в която самолетът бе тласкан.
Компенсираха и самолетът се стабилизира. Предното стъкло трябваше да се смени. Беше се пропукало по диагонал.
Едва сега Джони успя да види скалата. Димът се бе разсеял. Цялата й предна част бавно, бавно се свличаше надолу към езерото.