Джони понечи да мине край него и да влезе в щаба, но сър Робърт поклати глава:
— Правим всичко, което е по силите ни. Мислил ли си какво ще кажем на пратениците?
— Нямам никаква представа. Не трябва ли да докараме тук вожда на клан Фергус?
— Не, не — каза сър Робърт. — Нямаме никакъв шанс. Единбург е в пламъци!
Джони усети как му се свива сърцето.
— Има ли някакви новини от Криси?
— Би трябвало да са долу в скривалището. Данълдин е отгоре с въздушната противоотбрана.
Стормълонг се втурна вътре с книгата. Сър Робърт хвърли поглед на Джони:
— Върви да се постегнеш. И измисли какво да говорим на пратениците!
Изблъска Джони към стаята му и се прибра в контролния щаб. Затвори здраво вратата, за да не се чуват шумовете отвън.
Джони тръгна към стаята си. Тъкмо да влезе в коридора и ясно чу жуженето на жиците, което бе започнало преди известно време, но музиката го заглушаваше. Сега тя бе спряла. Мина известно време и след това се чу слаб обратен удар.
Пратеникът на хокнерите седеше на платформата. Беше без нос, държеше в ръка монокъл с дълга дръжка и дрехите му проблясваха. До него седеше позлатена кошница.
От защитния екран звънна камбанка. Горният му край се обагри в пурпурно. Хокнерът взе кошницата си, огледа се през монокъла и слезе от платформата. Почетната стража го поздрави с вдигане на дългите тесни знаменца, които носеха.
Спря се на известно разстояние от оградата на контролния пулт за зарази. Поеха от него кошницата. Будисткият комуникатор му се поклони.
С малко превзет глас хокнерският пратеник каза на психлоски:
— Аз съм Блан Джесто, извънреден министър, пълномощник на хокнерския император, дано управлява още дълги години! Имам власт да преговарям и подписвам дългосрочни и обвързващи съглашения или договори, засягащи всякакви политически и военни въпроси. Личността ми е неприкосновена и всяко нараняване води до отмяна и незачитане на споразуменията. При най-малка заплаха или мъчения ви предупреждавам, че ще се самоубия мигновено по неизвестен за вас начин. Не нося никакви оръжия и зарази. Да живее Хокнерската Империя! А вие как сте днес?
Комуникаторът, облечен като китаец, се поклони и набързо произнесе на психлоски кратка приветствена реч. Уведоми го, че конференцията ще започне след три часа и го поведе към малък апартамент, където би могъл да се освежи и да почине.
Джони си помисли, че вероятно при всяко пристигане ще се повтаря едно и също, с изключение на расовата принадлежност, личността и дрехите на пристигащите.
Опитваше се да измисли какво да кажат на пратениците. Сър Робърт бе до известна степен шокиран от факта, че всичко зависи изцяло от него. А при положение, че на този стар и опитен ветеран не му идва на ум никаква идея… но разбира се, той бе много притеснен за Единбург, както и Джони.
5
Джони се наведе под лъча на вратата, за да влезе в коридора, водещ към неговата стая и го връхлетя вълна замайване. До този момент бе потискал това усещане със силата на волята си, тъй като трябваше да се справят с язовира. Но сега, като се прибави и притеснението за Единбург и Криси, усети, че не е в състояние да се справи с каквото и да било. През последните няколко дни доста неща му се бяха струпали на главата.
Не бе подготвен за това, което откри в коридора точно пред вратата си. Там стояха четирима души и правеха нещо непонятно за него. Имаше ниски пейки, но бяха седнали на пода с наведени глави и махаха с ръце.
Господин Цунг усети присъствието му и се изправи. Поклони се и каза:
— Лорд Джони, да Ви представя съпругата си.
Една китайка с любезно лице и посивяла коса се изправи, усмихна се и се поклони. Джони също се поклони. Почувства се още по-зле. Жената пак седна и се зае с работата си.
— А това е дъщеря ми — каза Цунг.
Тя стана и се поклони. Беше млада и красива китайка, с много нежни черти. Носеше цвете в косите си. Джони се поклони. Отново му прилоша. Момичето седна и усърдно се върна към работата си.
— Ето и зет ми — каза Цунг.
Добре изглеждащ китаец енергично се изправи от своята пейка. Поклони се. Беше облечен в син комбинезон, работните облекла на механиците. Джони съвсем леко се поклони, за да не се завърти пак стаята. Младият мъж се наведе и от оръдията, с които работеше, изскочиха искри.