Джони ги погледна. Работеха всеотдайно и дори с известна ожесточеност. Внезапно го прободе тъга. Ако конференцията се провали и изгубят, какви ли страдания очакват тези честни и трудолюбиви хора! Тези тук и останалите трийсет и пет хиляди оцелели от населението на планетата. Не би могъл да посрещне перспективата да ги разочарова.
Влезе в стаята си. Някой друг също не бе стоял със скръстени ръце през тези два часа. Най-вероятно Ангъс и някой електротехник. На стената срещу леглото му бе поставено табло с три екрана. Единият бе свързан посредством камера с контролния щаб и се виждаха множеството хора, заети с микрофони, със снимки от разузнавателните самолети, с оперативните карти, всички с напрегнати лица. Другият екран бе свързан с камера от залата за конференции, която все още беше празна. А третият екран излъчваше записите от камера, монтирана на телепортационната площадка.
В момента пристигаше пратеникът на Толнеп. Целият беше облечен в зелено, дори шапката му бе зелена. Само ботушите му бяха сини и мръсни. Очите му бяха скрити зад големи очила. Носеше нещо като скиптър с възел на върха и зелена кошница на колелца с храна. Макар че ходеше изправен и имаше лице, ръце и крака, напомняше на влечуго. Дали това не беше генетично наследство от динозаври, смалили размерите си?
Произнесе реч почти същата като на хокнера, прие отговора със злобна усмивка, придърпа зеленото наметало към твърдото си тяло и го отведоха към личния му апартамент. Около него намирисваше на неприятности.
Джони тъкмо щеше да се хвърли на леглото, когато господин Цунг влезе след него и енергично запротестира:
— Не, не! Банята!
В стаята го бяха последвали двама китайци. Тикаха миньорска количка, натоварена с вана, от която се вдигаше пара. Оставиха я на празния под и изчезнаха.
— Аз съм малко изтощен — опита се да протестира Джони. — Само ще си измия лицето…
Господин Цунг се плъзна пред него и му пъхна едно огледало пред очите.
— Погледни!
Джони погледна. Кал. Петна от експлозив. По превръзката от черна коприна около ръката му имаше светли петна. Брадата и косата му бяха опръскали с тиня. Погледна надолу и видя, че вероятно някъде е газил в кал до пояс. Като видя ръцете си, не можа да познае какъв цвят е кожата му. Изглеждаше като куче, ровило се цял ден в боклука на селото.
— Печелиш — каза Джони и започна да се съблича.
Цунг носеше голяма миньорска кофа и хвърляше вътре една по една всяка съблечена дреха не без известно отвращение. Прибра в нея даже и каската, ботушите и оръжията.
Джони се пъхна във ваната. Не стигаше да си протегне краката, но водата покриваше гърдите му. Досега никога не се бе къпал в гореща вана — само в реки и студени планински потоци. Почувства как изтощението бавно се изцежда от жилите му. Наистина, не без известна изненада откри Джони, имаше какво да се каже в полза на горещите бани!
Като внимаваше да не засегне превързаната ръка, господин Цунг усърдно го търкаше с четка и сапун, увит в кожа. Изведнъж спря и Джони чу шепот зад гърба си. След това нещо го докосна по двете рамена. Още шепот и след това Цунг повдигна едната му ръка и прокара кърпа по дължината й.
Внезапно Джони с ужас осъзна, че зад него стои дъщерята на Цунг, а той е съвсем гол във ваната! Извърна глава, но дъщерята бе изчезнала. Господин Цунг продължаваше да търка. Изми брадата и косата му.
Банята му бе прекъсвана още два пъти. Един път, за да прокарат кърпа по гърдите му и още един — по крака му.
Най-накрая Цунг изтри брадата и косата му и обви около тялото му друга, по-голяма. Джони излезе от ваната. Цунг подсуши тялото му, като от време на време му се налагаше да подскача, за да стигне раменете на Джони. Подаде му мека синя роба и чак тогава му разреши да легне в леглото.
Джони с благодарност най-после се протегна, като избягваше да поглежда в екраните, но отново бе обезпокоен.
Бяха доктор Маккендрик и доктор Алън. Робата бе широка и спокойно извадиха ръката му. Доктор Алън отряза превръзката, почисти мястото с алкохол, който дразнеше носа — вероятно уиски от лоша дестилация, — изля някакъв бял прах в раната и го накара да изяде малко от него. Пак сулфат! Господин Цунг пристигна с купа супа, докато доктор Алън отново превръзваше раната.
След това двамата лекари се отдръпнаха. Джони, вече натрупал опит в медицинските дела, заподозря нещо. На лицата им бе изписа онази престорена веселост, след която докторите обикновено те изненадват и ти правят нещо неприятно.
— Винаги съм смятал — каза доктор Алън, — че Данълдин и Стормълонг са диви и неразумни. Но бях там, когато взривявахте онази скала. Ти си дивият, Джони Тайлър. Винаги ли палиш фитили с боен самолет?