Джони се готвеше кратко и ясно да му отвърне, че е нямало време, но доктор Маккендрик пристъпи напред.
— Предполагам — каза той, — че това му се е сторило по-естествено. — Забележката бе предназначена да отвлече вниманието му.
И наистина, той извади дълга игла, която криеше зад гърба си, сграбчи китката на Джони и набързо заби два инча стомана в кожата му, след което изпразни вътре пълна спринцовка.
— Оу! — извика Джони. — Не беше честно! Знаеш, че не обичам спринцовките ти. — Ръката му пламна в огън.
— Това е срещу главозамайване — каза Маккендрик и почисти иглата си. — Намерихме някакво вещество „В комплекс“. Отровата и успокоителното са те изтощили. След малко ще се почувстваш по-добре.
— Имам си достатъчно работа — малко ядосано каза Джони, — за да ме правите отгоре на всичко на решето от спринцовки.
Доктор Алън сложи ръка на рамото му.
— Точно за това — каза той. — Защото имаш прекалено много работа и грижи. Трябва да се научиш да оставяш другите да ти помагат. Нека всеки да има дял. Ти се справяш чудесно. Но остави и другите да помагат!
Потупа Джони по рамото и излязоха.
От супата му стана по-добре на стомаха. След малко повдигна глава и после я наведе. Не беше толкова зле.
На платформата бяха пристигнали още двама пратеници. Контрлният щаб кипеше от дейност. Притесняваше се за предстоящата конференция. Джони реши, че е почивал достатъчно.
— Цунг! — извика той. — Моля те, приготви ми най-хубавия чифт кожени дрехи.
Да, ще остави и другите да се включат. Нека Цунг изрови дрехите му.
Но резултатът бе съвсем неочакван. Господин Цунг долетя отвън и категорично каза „Не!“. След това се помъчи да изнамери повече думи от оскъдния си запас английски.
— Те господа! — не можеше да каже каквото искаше.
Удивен, Джони видя как Цунг изхвърча от вратата и само след миг се върна с един китайски Координатор, който говореше мандарин. Цунг задъхано говореше нещо, след това се успокои. Координаторът понечи да преведе, но на Цунг му хрумна още нещо, отново засипа Координатора с приказки и чак тогава отстъпи назад с изражение на лицето, което сякаш казваше „Това е то“, пъхна ръце в ръкавите си и се поклони.
Координаторът, шотландец с черна брада, си пое дълбоко дъх:
— Може и да не ти хареса, Мактайлър, но си си намерил прислужник дипломат. Познавам ги тези китайци и като си наумят нещо, стават по-опърничави от моята старица!
Джони легна и погледна към тавана:
— И какво толкова има в това да поискам да ми донесат най-хубавите ми кожени дрехи?
— Ами какво ли няма, какво ли няма — каза Координаторът. Въздъхна и се приготви да обясни: — Господин Цунг е потомък на семейство, служило като придворни на династията Чинг, управлявала Китай от 1644 до 1991, някъде преди около единайсет века. Това е била последната династия преди Китай да стане Народна Република. Императорът и двора не били китайци; били от някаква раса, наречена „манчус“. И имали нужда от много съветници. Цунг казва, че семейството му служило добре, но времената се променили и тъкмо защото служили на манчус, ги заточили в Тибет. Цунг казва, че западните сили свалили династията и нищо не можело да се направи. Тъй че, господин Цунг всъщност е „мандарин със синя кръв“ по произход, лорд от двореца.
Казва, че записките и ръкописите на семейството се пазят в библиотеката на китайския университет.
— В Русия — намеси се Джони. — В момента са в руската база, макар че бог знае какво става там сега.
— Ами добре — каза шотландецът. — Искал да ти прочете нещо, но в момента няма как. Родът му винаги се надявал, че някога пак ще служи на династия, която е на власт. Ама каква памет имат тия китайци! Представи си да чакаш хиляда и сто години да се върнеш на предишната си работа!
Господин Цунг усети, че се отклоняват от темата и смушка Координатора. С жестовете си сякаш казваше: „Кажи му, кажи му!“.
Координаторът въздъхна. Не беше сигурен как ще реагира Джони.
— Казва, че ти си „лорд Джони“ и не можеш да ходиш насам натам облечен като варварин — наведнъж го изстреля шотландецът.
Ако Джони не бе толкова притеснен, щеше да се разсмее.
Координаторът с облекчение видя, че това не бе прието като критика. Продължи:
— Казва, че разбрал за тази дипломатическа конференция, за която ще дойдат много лордове и сигурно ще бъдат сноби и ще важничат. Това си е точно така. Видях ги как пристигат на платформата. Дихателни маски със скъпоценни камъни, лъскави дрехи, украшения. Един даже имаше монокъл със скъпоценни камъни. Бая нахакани контета!
След това преглътна и изстреля останалото на един дъх: