Выбрать главу

През това време те щяха да се заемат с другия въпрос. И тъй, господин Цунг излезе, оставяйки Джони учуден и замислен.

Като видя, че в момента Джони не е зает, в стаята се вмъкна вождът Чонг-уон. Лицето му бе грейнало в усмивка и енергично клатеше глава в поклони.

— Язовирът! — и той силно сключи двете си ръце и ги размаха. — Дупката. Изтичащата вода намалява. Нивото на езерото се покачва. — Пак заклати глава, направи дълбок поклон и изчезна.

Джони си помисли, че поне тази работа бяха свършили както трябва. Нямаше опасност захранването да прекъсне и някой дипломат да се окаже в чуждо, непознато пространство. Оставаше му притеснението за една горяща планета, за съдбата на населението й и за предстоящата конференция.

Инжекцията бе подействала. Вече не чувстваше замайване.

6

„Другият въпрос“ се оказа подстригване. Дъщерята на Цунг влезе в стаята, сложи го да седне на един стол с лице към екраните и се зае да му подстригва косата с малка ножица и гребен. Идеята бе съвсем нова за Джони. Досега, когато косата му станеше много дълга, той просто я хващаше и я отрязваше с нож.

Явно момичето имаше много опит в подстригването, защото работеше с ножицата толкова бързо, че звукът можеше да се оподоби на тракането на рудна ножица — трак, трак, трак.

Значи дипломацията е като битка, мислеше Джони. Като гледаше пристигащите лордове, нямаше да е пресилено да каже, че от тях направо капеше власт и могъщество. Посетителите, които в момента нападаха Земята, бяха дребни риби — контролираха най-много няколко десетки планети. От това, което бе чел по-рано, някои от пристигащите бяха от други вселени и контролираха стотици планети само в една правителствена сфера. И бяха много арогантни, много самоуверени. Независимо от физическата си форма едно беше сигурно — бяха министри с многостранни пълномощия от своите могъщи държавни глави. Каква власт и богатства представляваха! Зад тях стояха населения, достигащи трилион само в една държава. Бяха ветерани и победители в стотици такива конференции. Да, конференцията беше битка, при това далеч по-важна от военните битки.

И какви бяха шансовете им със сър Робърт пред такива опитни дипломати? Бяха бойци, а не хитри и блестящи придворни, които криеха под шапките си хиляди парламентарни трикове. Без оръжия и батальони, разполагащ само с ума си и с няколкото съвета на господин Цунг, Джони се чувстваше многократно превъзхождай. Освен това до този момент не бе измислил никаква стратегия.

Момичето имаше малко огледало и му го подаде да се види. Беше му отрязала косата на врата до яката, беше я сресала и подвила навътре. Приличаше на каска на часовой. Освен това косата му блестеше. Брадата и мустакът му бяха скъсени и добре подравнени. Едва се позна. Може би тя бе виждала стари рисунки на мъже с такива бради и мустаци. Наистина бе така — на леглото му бе отворена някаква стара човешка книга, където имаше снимка на някой си „Сър Франсис Дрейк“, който разгромил някакви „испанци“ много, много отдавна.

Нещо привлече вниманието му и той взе огледалото. Врата му! Белезите бяха толкова малки, че не се забелязваха. Нямаше ги!

Трябваше дълго да се вглежда, за да забележи остатъците от белега от граната на бузата си, направен му от бригантите. Той сигурно също щеше да изчезне.

Някак се почувства по-свободен без белезите от нашийника по врата си. Осъзна иронията и му идваше да се усмихне, но вниманието му бе привлечено от екрана от контролното помещение. Звукът бе изключен, затова подаде обратно огледалото на момичето и натисна бутона.

— … не мога да разбера какво целят! — каза Стормълонг и ядосано издърпа още една снимка, разпечатана от данните на разузнавателните полети. — Вече им изгубих сметката!

— Петнайсет! — обади се някой.

— Вижте това! Пускат цял рояк бомби над този изоставен… — погледна в картата — … Детройт! За какъв дявол им трябва да палят Детройт? Повече от хиляда години там няма жива душа! Да не би да се опитват да привлекат отбраната ни на този континент? Те са ненормални! — Хвърли снимката. — И един самолет няма да пратя да пази някакви развалини! Какви са последните новини от Единбург?

— Все още имаме връзка с противовъздушната отбрана — обади се някой от контролното табло. — Димът им пречи да стрелят. Данълдин току-що е свалил шестнайсетия си ховински самолет за ниско летене.