— Ние не сме изгубили войната! — яростно каза сър Робърт.
Лорд Шлейм повдигна рамене. Погледна пратениците, сякаш ги молеше да имат търпение с този варварин и провлечено каза:
— Разрешава ли ми събранието да уточня някои положения?
Да, разбира се, промърмориха те, искането е основателно.
Лорд Шлейм наведе глава над кръглата топка на върха на скиптъра си и сър Робърт бе шокиран от откритието, че това е замаскирано радио и толнепът през цялото време е имал връзка със своите военни кораби.
— А, — каза той и вдигна глава. Оголи отровните си зъби в усмивка и фиксира покритите си със стъкло очи върху сър Робърт. — Осемнайсет ваши главни градове са в пламъци!
Значи за това са подпалвали изоставени градове. За да създадат впечатление, че побеждават. Само за да всеят ужас и да спечелят точки при обсъждането на изхода от войната.
Сър Робърт понечи да каже, че това са изоставени градове, в които не е стъпвал човешки крак повече от хилядолетие, но лорд Шлейм продължи да настъпва.
— Всемогъщото събрание има нужда от доказателства. Моля, поставете на анализ тази следа!
Измъкна от основата на радиото малка нишка — копие на следа като тези, които получаваха от разузнавателните самолети.
— Няма да го направя! — категорично заяви сър Робърт.
Събранието изглеждаше леко шокирано. Започна да се промъква мисълта, че тази планета може би наистина губи.
— Възпрепятстването на доказателство — изсмя се лорд Шлейм — е престъпление, наказвано от този орган на властта с глоба. Предлагам да промените становището си. Разбира се, ако нямате съвременна техника…
Сър Робърт изпрати следата за анализ. Изчакаха и след малко донесоха куп снимки.
Бяха зрелищни цветни снимки от въздуха иа двайсет и пет потопени в пламъци градове. Огънят се издигаше на хиляди стъпки във въздуха и ако се прекараше пръст по десния ръб, за да се задейства звука, се чуваше пращене на пламъци, сгромолясване на сгради, прерязали сякаш с един замах от бушуващия пъкъл. Всяка снимка бе направена от такава височина, че най-добре да се види стихията на пламъците и унищожителния им ефект.
Лорд Шлейм ги раздаде на присъстващите. Снимките оживяха изпод любопитни лапи и ръце, обсипани в бижута.
— Предлагаме — каза лорд Шлейм — много либерални условия. Сигурен съм, че в нашия Дом на Плячката ще ме порицаят, че съм бил толкова либерален. Но съм воден от своята жалост и разбира се, думата ми тук има силата на закон за правителството. Условията ми са цялото население на планетата да бъде продадено в робство като обезщетение за щетите, нанесени ни от Земя в резултат на с нищо непровокираната от наша страна война. Дори мога да гарантирам, че ще бъдат третирани добре и повече от петдесет процента ще оцелеят при транспортирането. Другите участници във войната — ховините, джамбичуите, болбодите, дрокините и кириите — ще си разделят остатъка от планетата, за да посрещнат разходите си по тази война, в която е трябвало да защитават мирните си кораби след с нищо непровокираното нападение над тях. Кралят ви ще бъде заточен на Толнеп и дори ще му бъде предоставена просторна кула. Добри, справедливи условия. Твърде либерални, но ме тласка чувството ми на състрадание.
Останалите пратеници повдигнаха рамене. Струваше им се, че са били повикани тук само за да станат свидетели на някакво си подписване на капитулация след нищожна война.
Сър Робърт трескаво мислеше как да се измъкне от този капан. В началото на срещата му се стори, че на няколко пъти чу да се споменава за устройството за телепортиране. Но не можеше да каже със сигурност. На нищо сигурно не можеше да разчита в този момент. Беше уморен. Неговият крал бе ранен. Жена му може би бе мъртва. Всичко, което му идваше на ум, бе да скочи срещу това ужасно същество и да премери сили с отровните му зъби. Но знаеше, че такава постъпка пред очите на всички пратеници ще стопи и последните им слаби шансове за успех.
Като видя колебанието му, лорд Шлейм каза с остро, злобно съскане:
— Вие, земните, трябва да разберете, че тези могъщи лордове могат да подпишат споразумение за вашата капитулация! Вярвам, че другите участници в обединената сила са съгласни с моите условия.
Представителите на ховините, джамбичуите, болбодите, дрокините и кириите до един кимнаха и казаха, един след друг, че са съгласни с тези либерални условия. Останалата част от събранието само наблюдаваше. Някакъв местен диспут. Но бяха готови да подкрепят толнепите, ако това щеше да сложи край на това излишно губене на времето им.