Засмяха се. Никой не харесваше особено психлосите, които биха прокарали какви ли не закони, за да защитят психлоските интереси.
— Следователно — каза Джони, — това велико събрание, струва ми се, трябва да дефинира „пират“ и „пиратство“ между системи и планети, а също може да се разгледа идеята да се приемат споразумения, които изпяло да го забраняват.
Сър Робърт измърмори недоволно. Предложението на Джони означаваше дни наред да се лутат с разни мухлясали споразумения, когато планетата бе разкъсвана от ожесточени атаки. И без съмнение този толнеп ги окуражаваше да продължават по скритото си радио. Но недоволството му потъна във всеобщото одобрение.
Джони се бе отдалечил от книгите. Взе жезъла си и го потупа с длан.
— По мое скромно мнение — (никак не изглеждаше скромен и смирен) — трябва да изработим споразумението сега, за да можем да решим дали офицерите и екипажа на толнепските кораби трябва да бъдат изпарени индивидуално по бавната процедура като пирати или просто да бъдат застреляни като пред военен съд.
Лорд Шлейм скочи с писък.
— Спри! — Свирепо фиксираше с очи другите представители на воюващите раси. Стояха точно зад него. Нищо не казваха. Просто седяха като зашеметени. След това осъзна, че дяволът бе казал „толнепски“ и не бе споменал нищо за обединените сили. Започна да протестира така, че опръска всичко наоколо с отрова. Дяволът бе отишъл твърде далеч! Само след миг лорд Шлейм ще го направи на пух и прах, но сега имаше нещо друго.
— Ти избра само почтените толнепи за долните си инсинуации! — яростно каза Шлейм. — Това категорично може да се определи като предубеденост и трябва да се санкционира от събранието. Има и други воюващи. Настоявам тези държавници да бъдат наказани като пристрастни и предубедени и за това, че съзнателно са нанесли обида на толнепската планетарна войска.
Джони спокойно му се усмихна и погледна към ботушите му, а после отново вдигна поглед към зъбатото му лице.
— Такова бомбастично поведение няма да поправи никакво зло. Държанието ти е обида за тези лордове. Внимавай как се държиш.
— Настоявам за отговор! — извика Шлейм.
Джони търпеливо въздъхна.
— Добре. Ще го имаш. По мое мнение силите на ховините, болбодите, дрокините, джамбичуите и хокнерите просто са били подмамени, най-вероятно с лъжливи изявления, за да сътрудничат на толнепите. След като по твое собствено свидетелство вашите кораби многократно ги превъзхождали по численост и след като твоят старши офицер, както заяви, е командвал тъй наречената обединена сила, а след убийството му друг толнепски офицер е поел командването, става съвсем очевидно, че те са били принудени да ви сътрудничат в тази атака заради превъзходството на толнепската флотилия. Тъй че, не можем да обвиним останалите раси. Те са само жертва и не могат да бъдат смятани, по мое мнение, по никакъв начин за пирати според допълнително уточнената дефиниция.
Сега! Сега бе моментът! Лорд Шлейм умееше да се възползва от подходящия момент. Ще смачка този дявол. Изправи се и се изпъчи. Зае стойката на достойнството и величието.
— Твоите аргументи, дяволе, се разбиват в скалите и поръсват земята с прах. Толнепският адмирал и толнепският капитан и екипажите на всички толнепски кораби никога по никакъв начин не са действали в разрез с указанията на централното толнепско правителство. Тъй че, стига с тези пиратски глупости и дайте да се захванем с истинската работа — обсъждането на условията по предаването!
Усещаше в устата си сладкият като отрова вкус на победата и триумфа. Само след няколко секунди всичко това ще приключи.
Сър Робърт недоволстваше.
Видя, че двамата малки сиви хора гледат в земята и нервничат. Дали не съжаляваха, че са им помогнали?
2
Джони погледна толнепа. Тъжно поклати глава.
Погледна към събранието. Всички се бяха облегнали назад, отново им бе станало скучно. За кратко изглеждаше, че става нещо, което наистина ги засяга.
— Уважаеми лордове — каза Джони, — моля да ни извините за това отклонение от главната цел на това събрание. Този… този толнеп абсолютно налага да приключим с маловажния въпрос за нападането на миролюбива планета. Затуй с ваше позволение, като че ли нямам друг избор, освен да разрешим тази малка неприятност.