Да, ами добре, давай напред. Не е много ясно накъде се развиват нещата, но продължавай. Иначе толнепът сигурно постоянно ще прекъсва работата. Тъй че, продължавай.
Джони въздъхна.
— Благодаря ви, уважаеми лордове. Много сте търпеливи.
След това се обърна към лорд Шлейм. Застана стабилно на крака и потупа с длан жезъла.
— Лорд Шлейм — тъй като вярвам, че така те наричат някои, — моля да покажеш заповедите, дадени на твоите адмирали и капитани.
Шлейм се изсмя.
— Прекрасно знаеш, че един пратеник не може да носи със себе си цялата документация на военната институция. Още повече, макар че ти като варварин няма да си много съгласен, един толнепски командир има свободата да взема самостоятелни решения, когато е на военна експедиция.
— Така и подозирах — каза Джони. — Няма никакви официални заповеди.
— Не съм казал това! — изсъска толнепът.
— Боя се, че каза точно това. Нямам друг избор, освен да продължаваме, тъй като ти ни бавиш за далеч по-важни неща.
Джони удари два пъти жезъла в дланта си. Прозвуча като два пистолетни изстрела.
По пътеката на секундата се втурнаха двама униформени механици, които тикаха миньорска количка. Беше позлатена. Върху нея имаше прожекционен апарат с внушителни размери, който също бе позлатен. Беше прожектор с атмосферен екран. Основното му предназначение бе да прожектира снимки от минни шахти и тунели. Прожекционната светлина бе на същия принцип като при атмосферния кабел, с малка разлика. Светлината бомбардираше атмосферни йони, кондензираше ги в по-голяма или по-малка степен и се отразяваше. Така снимката се прожектираше в триизмерно пространство и ако се знае мащаба, можеха да се измерват разстояния с доста голяма точност.
Механиците оставиха количката така, че да прожектира в голямото свободно пространство отляво на Джони. Поставиха на невидимата маса близо до ръката на Джони многофункционален превключвател. Поклониха се и се оттеглиха.
Бяха се появили и изчезнали толкова бързо, че лорд Шлейм не бе имал време да протестира. Но сега не пропусна да го направи.
— Протестирам срещу тази демонстрация на глупави циркаджийски номера! Не мога да позволя повече да заслепяваш това велико събрание…
— Шлейм! — строго каза Джони. — Няма смисъл да се опитваш да пречиш да се покажат доказателства, които добре знаеш, че не са в твоя полза.
Пратениците мърмореха. Сядай, Шлейм. Мирувай. Това май ще е интересно. Тихо, Шлейм.
Джони натисна два бутона. Прожектора над вратата угасна и едновременно с това се появи изображението от снимката. Беше триизмерно, забележителна снимка в близък план на Руф Арсбогър. На пратениците им се струваше, че е застанал пред тях на празното пространство. Нямаше звук. Но те никога преди не бяха виждали миньорски атмосферен прожектор по простата причина, че психлосите никога не продаваха неща за забавление и това бе миньорско устройство.
Лицето на Руф Арсбогър бе обсипано с белезите на някаква болест. Зъбите му бяха черни и единият бе счупен. Дрехите му изглеждаха така, сякаш ги бе извадил от боклукчийска кофа. Това бе една от многото снимки, направени от пилоти по време на дежурства във въздуха при реката Пургатоар. Беше снимана с радио-телефото камера. Снимките бяха оставени в стаята на Джони, за да се ориентира в положението, докато бе на легло.
Джони каза:
— Този човек член ли е на вашето правителство? Помисли, преди да отговориш, Шлейм. Това е ли някакъв министър или официален представител на военните?
Няколко пратеници се изхилиха. Този беше толкова отвратителен, че ако беше член на толнепското правителство… ама че работа!
Шлейм бе жегнат. Погледна снимката. Какво гадно същество! Да ти се доповръща! С все още леко заслепени очи заради светлините, които проблясваха от дявола, той намести с лапа филтъра си и пак се вторачи. Като че ли нещо му бе познато.
Взираше се толкова съсредоточено, сякаш наистина се опитваше да познае това член на правителството ли е или не. Няколко пратеника се засмяха на глас.
Това преля чашата. Шлейм гневно каза:
— Естествено, че не! Това мърляво същество би било изхвърлено от кое да е отделение на правителството на Толнеп! Ти ме обиждаш. Обиждаш Толнеп! Провеждаш целенасочена кампания, за да подкопаеш достойнството и значимостта на моята длъжност и моята планета. Протестирам…
— Тихо — успокоително каза Джони. — Само обърни внимание. Каза, че не е член на правителството и не е никакъв официален представител. Така ли е?
— Абсолютно! Ако смяташ, че…