Выбрать главу

— Тогава — каза Джони, — какво право има да дава заповеди на четвърт-адмирал Сноулетер?

Натисна друг бутон. Камерата сякаш се отдалечи. На сцената се появи движение. Показа се мостикът на „Плен“ заедно с диаманта, гербът на Толнеп. Адмирал Сноулетер стоеше пред ужасното същество Руф Арсбогър.

— Трябва да действаш самостоятелно, Сноулетер! Трябва да направиш това, което ще ти даде най-добри възможности да спечелиш нещо за себе си! Казвам ти да се спуснеш над тази база и да я завземеш за себе си! След като подчиниш планетатата под твоя власт, можеш да кажеш на всички останали да се разкарат оттук и да бъдат проклети. Срини из основи това място. Хвани хората и ги продай. Парите ще са само за теб. Аз ще те прикривам. И независимо дали ти се харесва, така трябва да действаш! Властта е в моите ръце. И ще си разделим печалбите! Разбрано?

Сноулетер се усмихваше. Докосна шапката си на четвърт-адмирал за поздрав.

— На вашите заповеди!

Джони натисна още един бутон. Камерата се отдалечи още повече. Показа цялата обединена сила в небето над реката Пургатоар. Звукът бе изключен.

— Това е твоят адмирал, а това е флотилията — Джони натисна два бутона. Картината изчезна и отново светна прожекторът.

Пратениците бяха очаровани. Никога преди не бяха виждали атмосферен прожекционен апарат. Снимките съвсем изглеждаха като на живо. Да, това наистина беше толнепската флотилия. И адмиралът. Шлейм категорично го потвърди.

Изведнъж лорд Шлейм избухна.

— Това е фотомонтаж. Всеки може да направи фотомонтаж. Това тъй наречено доказателство…

— О, хайде, Шлейм — каза Джони. — С нерви и истерия нищо не се постига. Снимките бяха твърде ясни, за да са монтаж, както ти ги нарече.

Обърна се към пратениците.

— Както сами се уверихте, скъпи лордове, толнепският адмирал не е действал по заповед на своето правителство, а се е подчинявал на частна личност. Действал е за лична печалба, а не за своята държава. Тихо, Шлейм, не можеш да обориш доказателствата с шокиращо поведение. Приемете моите извинения за държанието му, уважаеми лордове. Той заслужава съчувствие. Този четвърт-адмирал Сноулетер, между другото, е чичо на полу-капитан Рогодетер Сноул и тъкмо той го е привлякъл в мероприятието, което можем да докажем със снимки и следи, които са тук на разположение. Това е семейна работа и пиратското начинание очевидно се продължава от племенника.

Джони не им каза, че в току-що показаните снимки има още много неща, които не винаги бяха в подкрепа на неговата теза. Но съвсем ясно този, който бе подтикнал към действие Сноулетер, бе Руф Арсбогър.

— И така — каза Джони, — доказахме пиратските намерения. Флотилията е действала по разпореждане не на своето правителство. Ако имате още съвсем малко търпение, просто ще поискам от Шлейм незабавно предаване на толнепските кораби, след което ще можем да продължим с далеч по-подобаващите ни въпроси за пиратството и споразуменията. Шлейм, би ли повикал който там е командир в момента и би ли му заповядал незабавно да оттегли всички ваши кораби в една равнина, която ще назова…

— Трябва да си луд! — извика Шлейм. — Нашата флотилия има пълно преимущество в небесното пространство, а ти ми казваш да…

— …Помогнеш да се сложи край на едно пиратско начинание — довърши Джони вместо него. — Уважаеми лордове, моля да ми простите, но явно този Шлейм ще отнеме още малко от ценното ви време, преди да се отървете от него. С ваше разрешение, бих искал да довършим тази неприятна работа.

Да, да. Няма начин, продължавай. По-късно ще се занимаем със споразумението. Бяха съгласни. Пратениците на останалите воюващи се спогледаха един друг, леко уплашени. В какво се бяха забъркали?

Двамата малки сиви хора вече не бяха провесили нос.

Но сър Робърт, наблюдавайки Шлейм, знаеше, че той далеч не е свършил. Използва момента да изсъска нещо в радиото си. Даваше заповеди, като че ли ги караше да се самоубият, разбивайки се в земята. Трябва да беше мръднал нещо, защото говореше на психлоски.

Сър Робърт се извини и веднага отиде в контролния щаб, за да ги уведоми какво става. Каза им да бъдат нащрек и да удвоят защитата.

Първият малък сив човек се измъкна от залата и даде заповед на своя кораб да включи двете червени светлини и да смени радио сигнала на: „Внимание! Внимание! В този район в момента се провежда междупланетна, междугалактическа конференция. Всеки кораб или съд, навлязъл в тази зона, ще бъде наказан според междугалактическите закони. Неговото правителство или собственик ще понесат всички санкции, предвидени от закона. Внимание! Внимание! В този район в момента се провежда междупланетна, междугалактическа конференция. Всеки кораб…“