— О, пощади ни, пощади ни — каза лорд Шлейм. — След малко сигурно ще ни кажеш, че толнепите се люпят от яйца! Внимавай, ховине!
Някои от безпристрастните пратеници се засмяха. Шлейм пак печелеше благоразположението им.
— Десетата планета — продължи ховинът — е психлоска миньорска планета, Тунг. Някога е имала население, но то постепенно е било премахнато от толнепите преди идването на психлосите. Единайстата…
— Много ти благодаря, лорде на ховините — каза Джони. — Много ни помогна.
Ховинът понечи да се върне на мястото си, но Джони го спря. Натисна друг бутон.
Във въздуха като с магия се появи ясен изглед от града. Сякаш се намираха в открито пространство над него.
— Това е Крид — каза ховинът. — Толнепската столица. Много лесно се познава — виждате ли как улиците лъкатушат и се преплитат? — Върна се и пак взе показалката. — Това е Домът на Плячката, законодателния им център. Виждате ли как отделните му части се извиват и пак се връщат. Това е типично за толнепската архитектура. Това е Грат, известният им обществен парк и тържище за роби. Този скален хълм с дупките в него е…
— Благодаря ти — прекъсна го Джони. — А ето и това, за което ще ни бъдеш най-полезен.
Натисна един бутон и снимката се смени. Снижи се надолу към парка и пратениците имаха усещането, че падат свободно надолу. Паркът оставаше неподвижен, но всичко около него се клатеше надолу-нагоре, сякаш беше гигантски пумпал. Камерата застана стабилно. Сега показваше само парка.
Виждаха се дългите блокове на тържището за роби, удобните места и ложи за купувачите. Но най-забележително бе огромният циферблат на часовник, поставен на края на хълма.
— Часовникът — каза Джони.
— А, да, часовникът — ховинът въздъхна и хвърли поглед към лорд Шлейм, но той спокойно седеше и се усмихваше изпод очилата си, галейки с пръсти скиптъра си. — Говори се, че часовникът е построен от кости на роби. Зъбните колела са изработени от огромно количество кости. През стъклата се вижда как се въртят. Говори се, че за построяването на онази граница са убити петдесет и осем хиляди жени роби…
— Имах пред вид какво показва часовникът — намеси се Джони. — Написано е на толнепски и предполагам, че можете да го прочетете.
— А, — възкликна ховинът, доволен, че Джони го прекъсна. Боеше се да не би лорд Шлейм да се нахвърли срещу него. — Часът и датата. Наистина познавам толнепската бройна система. Снимката е направена преди около два часа. — Погледна часовника си. — Ако трябва да бъда точен, преди един час и петдесет и една минути. Направили сте я днес, с телепортационното устройство? — Вгледа се с учудване. — Няма друг начин.
— Покорно благодаря — каза Джони.
Взе показалката от ховинския лорд, който тръгна към мястото си. Погледна толнепа някак уплашено.
Джони натисна друг бутон. Появи се толнепската планета заедно с петте си луни. Снимката бе забележително детайлна.
— Лорд Шлейм, това планетата Толнеп и луните й ли са?
Шлейм се засмя.
— Няма смисъл да отричам, нали така? Да, дяволе, няма нужда човек да е професор по астрономия като нашия приятел ховина, за да разпознае Толнеп и петте й луни — отново се засмя безгрижно.
— Много добре — каза Джони. — Тогава, като жител на Толнеп и без съмнение привързан към луните й, би ли ми казал коя ти харесва най-много.
Това внезапно отклонение постави Шлейм нащрек. Досега не следеше с особено внимание спектакъла. Флотилията щеше да се позабави още малко, но бе възможно да изпратят някой от корабите напред. Погледна часовника си. Попипа дъното на скиптъра. Усилено мислеше как да изкара пратениците навън, тъй че с едно завъртане на скиптъра да парализира и тях, и стражата.
— Ами боя се — каза Шлейм, — че у дома ме занимават доста по-сериозни неща от това да седя и да съзерцавам луните.
— А коя харесваш най-малко? — упорстваше Джони.
— О, без значение коя — отвърна Шлейм.
Джони се усмихна. Драконът върху шлема му блесна и сякаш помръдна, когато Джони се обърна към пратениците.
— Тъй като лорд Шлейм няма определени предпочитания — каза Джони и протегна ръка с лъча-показалка, — ще изберем тази. Азарт! — И той я посочи със светлинния лъч. — Забележете особените, подобни на кратери форми, тези пет елипси, които отличават тази луна.
Шлейм изведнъж се смрази. Азарт! Под повърността му лежаха огромните работилници и хангари на цялата толнепска флота. Местните товарни кораби караха там частите на въздушните кораби и на Азарт ги сглобяваха. Мощните неатмосферни кораби на Толнеп дори не можеха да излетят от повърхността на планетата. Преди всяка доставка на материали или екипаж цялото небе буквално биваше преравяно за чужди разузнавателни кораби. Преди всяко изстрелване на космически кораб от самия Толнеп излитаха шпионски самолети и сканираха небето. Функцията, която изпълняваше Азарт, се пазеше в строга тайна. Как се е добрал този дявол до такава информация? Или просто е налучкал? Шлейм усети как става напрегнат.