— Простете на лорд Шлейм — каза Джони. — Той изживя известен стрес и не вижда много добре.
Сега бе ред на лордовете да се изхилят.
— Звярът върху количката — продължи Джони — се нарича дракон. Ако погледнете към пулта за управление ей там, ще видите майка му.
Лордовете обърнаха очи към по-големия дракон, увит около пулта. Засмяха се. Майка му!
Сър Робърт седеше до вратата на контролното помещение. Зад него бе Сгормълонг, който размахваше някакви сводки и спореше със сър Робърт на нисък глас. Но сър Робърт отрицателно клатеше глава. Накрая каза на висок глас:
— Остави момчето на мира! — И Стормълонг се прибра вътре.
Тази случка не остана незабелязана за Лорд Шлейм. Някой бе докладвал за приближаването на флотилията. Може би ще му се наложи да действа по-бързо от планираното. Изостри ухо към небето. При пристигането си трябваше да изстрелят нещо в атмосферата, което той да чуе. Това бяха инструкциите му.
— А сега благоволете да забележите — каза Джони, — че драконът в количката е различен от този върху моя шлем. — И той посочи към челото си. — Този малкият е нахранен.
Да, малкият дракон наистина имаше в устата си малко топче. Малко, кръгло, бяло топче.
— А този върху количката е гладен! — каза Джони. — Можете да отбележите тези факти за колекциите от флора и фауна в света. Това е Имперски Дракон! Храни се с луни и планети!
Шегата им хареса. Управниците винаги изяждаха планети и звезди. Имперска диета! Схващаш ли? Страхотна шега. Пратениците се засмяха. Разбраха, че наблюдават алегория. Умно.
Джони пак махна предупредително на механиците и успокоително погали дракона по главата. След това изведнъж пъхна ръце под врата и корема му, както ловеше с изненада диви зверове и направи няколко крачки назад с дракона. Доста тежък беше!
Механиците взеха количката и изчезнаха. Шлейм внимателно ги следеше, доколкото можеше да вижда под сенките. А, само се скриха и наблюдаваха. Добре, няма проблеми, като включи парализиращия лъч.
Джони бе оставил дракона в средата на платформата. И направи нещо изключително интересно. Наведе се над главата на дракона и му прошепна нещо в ухото.
— Много добре — каза на глас след това. — Знам, че си гладен. ТЪЙ ЧЕ, ИДИ ДА ИЗЯДЕШ АЗАРТ!
Без да забележи никой, Джони се пресегна към дракона откъм тази страна, която пратениците не виждаха и след като чу тихия глас на Ангъс „Сега!“, дръпна ръчката на часовниковия механизъм на бомбата в кутийка. Беше оставена в празния търбух на дракона и предврително нагласена за 5 минути. С нокъта на палеца на другата ръка проби капачето на една пушечна бомба, каквото използваха в мините, за да проследяват въздушни течения долу в шахтите.
Бял дим започна да излиза на талази от устата на дракона. Изглеждаше свирепо!
Джони слезе от платформата. Ангъс натисна бутона за изстрелване. Джони насочи жезъл към дракона.
— Върви. И не се връщай, преди да си изял Азарт! Хайде!
Жиците зажужаха.
Драконът, заедно с целия дим, потрепери и изчезна.
Обратният удар бе много слаб.
Джони погледна часовника си. Имаше още три и половина минути.
Върна се на платформата. Имаше един много, много студен участък там, където пространството бе съвпаднало с леденото пространство на Азарт.
— А сега, скъпи лордове, има ли някой от вас пиктофон, на който се доверява? — попита Джони. — Не искам да използвам нашите, тъй като може да не им повярвате. Искам да взема на заем пиктофон, който може да бъде запечатан и никой да не може да подправи нишо.
Двамата механици се втурнаха и оставиха върху платформата жирокаса от един разузнавателен самолет. Джони помоли лорда от Фаулджопан да постави пиктофона в жирокасата. Лордът погледна пулта да се увери, че никой не натиска бутоните, погледна и към стълбовете да види дали не жужат жиците и се приближи до средата на платформата. Остави пиктофона в плота на жирокасата и както го бе помолил Джони, я заключи. Слезе от платформата.
Джони погледна към часовника си. Бяха минали седем миути. Драконът бе свален точно на повърхността на Азарт. Бомбата би трябвало да е експлодирала преди две минути. Със следващата телепортация трябваше да изстрелят пиктофона над луната, малко встрани.
— Сега! — каза Ангъс.
Жиците зажужаха.
Пиктофонът и касата потрепнаха и изчезнаха.
Нямаше обратен удар.
Цифрите на часовника на Джони бързо се сменяха. Трийсет и девет секунди.
Жуженето промени тон. Въздухът на платформата потрепна.
Появиха се пиктофонът и жирокасата.