Жуженето спря.
Имаше лек обратен удар.
Двамата механици дотичаха с количката, върху която седеше прожектора, тъй че да застане между пратениците.
— А сега ако позволиш, скъпи лорде — каза Джони на пратеника на Фаулджопан, — искам да те помоля да вземеш пиктофона, да го разпечаташ и да го отнесеш до прожектора. И моля те, за да сме абсолютно уверени, че това е твоят диск, запиши накрая няколко думи. След това провери дали в апарата няма друг диск или следа и постави твоя вътре. Ако обичаш.
Лордът на Фаулджопан направи всичко според указанията. Само каза:
— Пиктофонът е ледено студен.
Джони стаи дъх. Знаеше доста добре какви поражения е посяла бомбата. Но не можеше да бъде абсолютно уверен. Моментът бе критичен.
Натисна дистанционното управление. Прожекторите угаснаха. Картината от пиктофона се появи.
В тъмното пред тях стоеше триизмерно изображение на Азарт. Виждаха се петте елипси, по които се разпознаваше.
Тъй като бяха свикнали на бомби и експлозии, пратениците почти с безразличие очакваха да видят някаква висока кула прах и отломки. Повечето от тях дори не вярваха, че и това ще стане. Джони се бе държал толкова спокойно, толкова любезно. В никакъв случай не бе войнствено настроен.
В първия момент не забелязаха нищо странно. След това с напредването на картината от пиктофона се показа дупка. Дупка, появила се в горната дясна част на Азарт. Просто дупка. Не, имаше и малко черно по краищата й.
Шлейм, наострил слух към небето, почувства лека тревога. Какво в името на петдесет дявола става тук? Но се успокои. Бомбите правеха бум! Нямаше бомби, които просто правеха дупка и нищо повече. Картината свърши и се чу гласът на лорда на Фаулджопан: „Това е гласът ми“.
— Театър! — извика Шлейм. — Занимавате се с глупости!
— Скъпи лордове — каза Джони. — Носи ли още някой пиктофон, който мога да използвам за малко?
Да, лордът на Дом имаше. Отиде да го донесе и повториха същата процедура.
Ангъс коригира времето, прати пиктофона под нов ъгъл и го върна.
Лордът на Дом, малко уплашен, тъй като си представяше какво би могло да се случи с хиляда и двестата свята на неговата република, бе с леко треперещ глас, когато се записа.
Джони натисна бутоните.
В тъмнината пред тях се показа Азарт.
Около една стотна част от луната се бе превърнала в дупка, обградена от гъсти черни облаци. И точно преди края на картината, долу в ляво изглеждаше така, сякаш в кората се бе отворила врата, която не бе част от разрастващата се дупка.
Спотаени възгласи на ужас се разнесоха сред присъстващите. Но Джони нямаше намерение да изпусне положението от контрол.
— Виждате, скъпи лордове, драконът наистина е бил гладен — леко се засмя. — Но освен това той е и много послушен дракон. Казах му да изяде луната и той изяде Азарт. Наистина с него нямам никакви проблеми.
Ако ги бе залял с ледена вода, ефектът нямаше да е толкова смразяващ. Очите им се впиха в него с растящ ужас.
Шлейм наруши тишината. Беше се сетил, че разполага с нещо, което ще гарантира успеха му. В кошницата си имаше резервно оръжие, както и пиктофон. Преди малко бе попипал в ботуша си и откри, че оръжието му е изчезнало. По дяволите този валет. Ховинските роби не ставаха за нищо.
— Да ти кажа ли какво правиш в момента? — обади се той. Пращаш този пиктофон до някакъв модел, който предварително си оставил някъде в планините. И имаш хора, които го обработват както ти е угодно. Ти си измамник!
Шлейм наистина си вярваше. Но трябваше да е напълно убеден, преди да започне да действа решително.
— В кошницата ми също има пиктофон.
— Донеси го — каза Джони.
Шлейм се втурна към апартамента си. Набързо прерови кошницата си. А, вътре имаше не само резервно оръжие, ами и резервен скиптър с парализиращ лъч, скрити на дъното. Можеше да остави единия под стола си, а другият да вземе със себе си, когато тръгне да изключва захранването. Ха-ха! Три гранати! След като включи парализиращия лъч, ще хвърли една в контролното помещение, а двете ще използва, ако някой изскочи от другите врати. Чудесно! В крайна сметка, на ховина роб му се размина измъчването. Добро момче.
Шлейм занесе цялата кошница до мястото си и я постави на земята. Внимателно я отвори, за да не могат да видят какво има вътре и извади пиктофона. Беше различен тип и модел, но работеше с дискове.
— Дяволе — каза Шлейм. — Сега ще бъде сложен край на измамата ти. Няма как да знаеш, понеже не си жител на свястна планета, че на обратната страна на Азарт има огромен диамант с фар. Направен е от хипервълнов материал, за да служи като навигационно съоръжение и идентификационен белег. Практически никой не знае за него, освен флотските офицери. Стандартните ви пиктофони не могат да го уловят. А и нямате такъв, който улавя и хипер спектъра, и видимата светлина. Този пиктофон ще улови диаманта и фара. Вашият — не. Тъй че, естествено, на фалшивите ви модели нямате нищо подобно. На път съм да те изоблича като измамника на всички времена!