Звучеше самоуверено. Но преди да унищожи онова устройство, искаше да знае със сигурност дали това бе макет някъде в планината или наистина беше Азарт. Ако беше Азарт… дали може да разчита да разбере от мъченията тайната на телепортирането? Какво оръжие само!
Отиде до платформата, остави своята камера в жирокасата, запечата я и слезе от платформата.
Ангъс бе чул всичко. Промени координатите така, че камерата да обхване както обратната страна на Азарт, така и дупката.
Телепортира я и я върна обратно и когато обратният удар замря, лорд Шлейм се втурна към нея и провери дали нещо не е пипано. Всичко бе както го бе оставил.
Върна се при прожекционния апарат. Провери много щателно дали не е сложен друг диск. Записа върху своя „Това е лорд Шлейм“ и го вкара в машината.
Като че ли долови далечно бръмчене на мотори във въздуха.
8
Лорд Шлейм чувстваше, че нямаше да има никакъв диамант и никакъв фар на снимката, която щяха да им покажат след малко.
Те бяха видими само за толнепски очи и можеха да бъдат заснети само със специално пригодена толнепска камера. Ще използва момента, за да отвлече вниманието на останалите.
Да! В небето се чуваше слабо бръмчене на мотори. Флотилията ще бъде тук след няколко минути. Правилно бе разпределил времето си. Колко умно от негова страна. Но нали си бе заслужил репутацията на опасен дипломат. Много опасен при това.
Приближи се до стола си и провери дали достига кошницата. Погледна събраните пратеници. Всички напрегнато протягаха шии, чакайки да видят снимката. Съвсем не бяха нащрек. Дяволът седеше пред всички и не бе скриван от прожекционния апарат.
Шлейм докосна с пръст долната част на скиптъра.
— Покажете последната снимка от измамния ви макет! — подигравателно каза Шлейм.
Джони натисна бутоните. Светлината угасна и се появи триизмерна картина на Азарт.
Беше от различен ъгъл. Показваше обратната страна на луната и част от лицевата. От филтрацията имаше леко синкав оттенък, но без съмнение бе Азарт. Изглеждаше така, сякаш се носи спокойно между тях.
Точно в центъра безпогрешно можеха да се разпознаят диаманта и фара, знака на Толнеп.
Шлейм зяпна от учудване. Нямаше измама. Това наистина бе Азарт.
Единият от краищата на диаманта трябваше да сочи към вратата на хангар. Точно в този момент вратата му се отвори. Огромна, зееща дупка на пещера, изкопана от толнепите.
Луната се бе свила още повече. Приличаше на гигантски синкав балон, безпощадно притиснат от едната страна. Натискът ставаше все по-голям и свиването — все по-бързо.
Потъналата част се запълваше от нешо, което приличаше на черен газ.
След това от грамадната зееща врата бе изстрелян военен кораб! Макар че сигурно се движеше с огромна скорост, заради голямата му маса изглеждаше, че едва пълзи. Толнепски военен кораб от поне трийсет хиляди тона се опитваше да избяга в космическото пространство.
Но бе твърде късно. Явно вече бе засегнат от силите на разрушение, цялата му задна част бе всмукана навътре и изчезна.
Пред смразените погледа на пратениците целият кораб бе изяден от опашката до пода и металният му корпус се превърна в черни газове.
Започнаха да се отварят други врати на хангари.
Но записът стигаше дотук. Един последен облак черен газ от отчаяната разруха на кораба и се чу гласът на Шлейм: „Това е лорд Шлейм“.
Шлейм изписка. След това действа светкавично.
Запуши тъпанчетата си. Скочи. Завъртя долния пръстен на скиптъра си, бързо като картечница от ляво на дясно, за да ги смрази всички.
— Парализа! — изкрещя толнепът. — Не мърдайте! По дяволите, не мърдайте!
Не действаше достатъчно бързо! По-далечните пратеници започнаха да падат по очи.
Грабна другия скиптър от кошницата. Завъртя долния пръстен и го размаха около себе си, за да обхване и часовоите.
Не падаха достатъчно бързо.
Шлейм се наведе към кошницата и извади трите гранати. С цялата си сила, която никак не бе малко, запрати едната през отворената врата на контролния щаб. Хвърли една към входа за купата. А третата захвърли към дявола.
Още докато гранатите бяха във въздуха — с такава бързина действаше — той бе извадил оръжието от кошницата. Прицели се към дявола — право в главата му от трийсет стъпки. С радост натисна спусъка.