Лорд Дом погледна към Фаулджопан. Той поклати глава.
— По Член 19 може само да се уреди временно прекъсване на огъня там, където съществува заплаха за сигурността на пратениците.
— Добре! — каза Джони. Знаеше, че рискува. Пратениците не бяха вече толкова приятелски настроени към него. Но ще рискува докрай. От това зависеха много човешки живота. Не само техните собствени, но и тези на досега оцелелите в Единбург. Натика радиото близо до устата на Шлейм.
— Обяви незабавно прекъсване на нападението, Шлейм! И кажи на капитана си горе да се оттегли!
Лорд Шлейм просто се изплю в тях.
Вързваха го с вериги. Някой бе открил в кошницата му резервен филтър и го бе сложил на мястото на изпочупените стъкла над очите му, за да може да вижда. Събориха го на земята. Приличаше на голямо кълбо. Виждаше се само лицето му. Бе свил устни и от устата му се чуваха само съскания.
Джони щеше да му кресне, че ако отказва да говори по радиото, ще изпрати на планетата му Толнеп един голям дракон, но мисълта, че тези думи могат да се окажат в нарушение на някой друг член, го спря. Опитваше се да намери по-подходящ начин.
Но за щастие лорд Дом без да иска реши въпроса, преди Джони да се обади.
— Шлейм — каза той, — сигурен съм, че на процеса ще бъдем много по-благосклонни към теб, ако заповядаш на силите ти да се оттеглят.
Това се бе опитвал да изкопчи лорд Шлейм.
— При това условие и ако капитанът там горе се откаже от пиратското си начинание и ми се подчини, можете да ми дадете радиото.
Беше му подадено под устата от Джони, на който по-скоро му идеше да го фрасне с него и да му избие гадните зъби.
— И никакви кодове! Само кажи: „Обявявам временно прекъсване на бойните действия“ и „Заповядвам ви да се оттеглите в орбита далеч от бойните зони“.
Шлейм огледа липата над него. Когато Джони натисна скритото копче на микрофона, за всеобща изненада повтори точно думите на Джони. Но по лицето му едва едва пробягна хитра усмивчица.
Явно там горе си имаха някакви предварителни уговорки. От скиптъра долетя гласът на Рогодетер Сноул:
— Мое задължение е да попитам дали пратеникът на Толнеп не се намира под физическа заплаха или дискомфорт.
Спогледаха се. Очевидно толнепските разпоредби визираха такива внезапни и необясними промени в заповедите.
Шлейм, обвит до шия в тежки вериги, се усмихна:
— Мога ли отново да говоря с него?
— Кажи му веднага да се подчини! — каза Джони.
Не искаше открито да заплашва планетата на толнепите в такова обкръжение и в такъв момент.
Шлейм отново повтори дословно думите на Джони.
Отново се разнесе гласът на Рогодетер Сноул:
— Мога да се подчиня само ако бъда сигурен, че живота и сигурността на личния пратеник на Толнеп са гарантирани и конференцията обещава да го изпрати невредим на Толнеп.
Фаулджопан каза на лорд Дом:
— Това просто означава, че не може да има екзекуция.
— По силата на член 42 — каза лорд Браул — въпреки това, може да има процес. Това е съвсем нормално. Предлагам да гарантираме безпрепятственото връщане на пратеника. Всички ли са съгласни?
Този път всички бяха единодушни с „да“.
Фаудджопан започна да се оглежда.
— Къде е… къде е…?
Малкият сив човек се появи. Взе скиптъра от Джони. Огледа лордовете един по един и тъй като всички кимнаха, заговори по микрофона. Най-напред каза някаква кодова дума, последвана от особено жужене, което идваше сякаш от ревера на костюма му. След това каза:
— Капитан Сноул, пратениците гарантират завръщането на вашия представител на Толнеп не след дълго и без никакви физически увреждания.
Гласът на Сноул:
— Благодаря Ви, Ваше превъзходителство. Моля уведомете пратениците, че ще се подчиня на временното прекратяване на бойните действия и ще се оттегля в орбита далеч от тази зона и всички други зони на бойни действия. Край на предаването.
Джони сочеше пратениците на другите воюващи. Тъкмо те вилнееха в Русия и Единбург!
— Лорд Фаулджопан — каза Джони, — убеден съм, че временното прекратяване на бойните действия се отнася за всички воюващи.
— А! — каза Фаулджопан. Помисли. — Няма гаранции, че горе има само толнепски кораби. Няма да бъде правилно, ако и другите не се съгласят.
Но болбодът, дрокинът, ховинът и останалите представители на воюващите посочиха сър Робърт, който в момента седеше на вратата на контролния щаб.
— Ние сме съгласни! — извика сър Робърт с отвращение към цялото това бавене.
Пратениците на воюващите започнаха да се оглеждат как биха могли да се свържат с корабите си. Отвътре изскочи тълпа комуникатори с микрофони, които едва не ги пометоха.