— А с Единбург?
— От един час нямаме връзка.
— Правилно ли разбрах, че изпращаш всички от Виктория в Шотландия? А какво ще стане със затворниците?
— О, дадоха на Кер лъчева пушка. — Забеляза погледа на Джони. — Кер каза, че само да мигнат с очи, ще им пръсне главите. Оставили са онази старица от Лунните Планини да се грижи за храната им. И всичките ти ценни записки са на сигурно място — щеше да добави „тук“, но забеляза на вратата лорд Дом, който го гледаше.
Лорд Дом каза:
— Не искам да се натрапвам, но без да искам чух. Да не би да сте оставили цялата зона, целия континент, може би цялата планета, без въздушна отбрана?
Джони повдигна рамене и посочи към Стормълонг.
— Тук сме аз и той.
Това стресна лорд Дом и той леко потрепери.
Стормълонг се засмя и каза:
— Че защо? Това прави два пъти повече от преди. Не много отдавна имаше само един — той! — и той посочи към Джони.
Лорд Дом премита. Вторачи се в Джони. Младият мъж изобщо не изглеждаше разтревожен.
Лорд Дом се върна и разказа за това на колегите си. Изцяло обсъдиха въпроса помежду си.
Решиха, че няма да е лошо внимателно да наблюдават Джони.
10
Джони застана пред вратата на контролния щаб и се огледа. Колко тихо изглеждаше.
По-големите китайски деца бяха успокоили малките и ги бяха сложили да спят. Кучетата не се обаждаха, уморени от неотдавнашното вълнение. Пратениците се бяха оттеглили в апартаментите си с изключение на тези, които пазеха Шлейм. Не се виждаха никакви часовои. Мястото изглеждаше запустяло, макар че още не бе станало късно.
За човек, израснал сред спокойствието на планината, сегашната тишина бе добре дошла.
Може би след нея щеше да последва буря, но все пак бе тишина.
Твърде много неща го занимаваха едовременно, за да има вътрешно спокойствие. Кой знае какво щеше да последва след процеса на пратениците? Нямаше им вяра. Какво ще стане след като приключи „временното прекъсване“ на войната? Какво ще намерят в Единбург? В Русия? Казваше си, че е най-добре да не мисли дълго за последните две места, защото какво полза да се отдаде на притеснения и скръб?
Онази книга, която отдавна бе чел, казваше всичко да се прави едно по едно. Добър съвет.
Психло! В последно време бе понесен от такова торнадо, че въпросът за Психло го занимаваше само като някаква притъпена болка. Има ли опасност от контраатака? Или не?
Ха! Това бе чакал от много време. Разполагаше с телепортационно устройство, което работи отлично. Няма самолети във въздуха, няма включени машини. Психло! Още сега ще получи решението на въпроса със заплахата от Психло.
Тръгна към пулта и едва не връхлетя върху Ангъс. Шотландецът седеше сред море от светлина и работеше усилено с някакви пръчки и колела. Не вдигна поглед, но знаеше, че това е Джони.
— Докато ти се занимаваше с Шлейм — каза Ангъс, без да дава почивка на чевръстите си пръсти, — паркирах един пиктофон на един толнепски връх, за да наблюдавам какво става на онази луна. Реактивните двигатели не пречат на телепортирането — само телепортационните. Тъй че, просто го изстрелях. Но това бе единствената ни жирокаса, тъй че правя още една.
— Ангъс — каза Джони, — сега ще разберем какво е станало на Психло. Имаме устройството, имаме и време.
— Дай ми около половин час — каза Ангъс.
Джони видя, че Ангъс няма нужда от помощ, а самият той нямаше намерение да седи със скръстени ръце и да гледа.
На път към стаята си надникна в болницата. Бяха оставили една възрастна шотландка като сестра и тя мърмореше, че не са я взели в Единбург. Като влезе Джони, беше при един пациент.
— Време е за инжекцията ти! — каза тя заплашително.
Джони разбра, че не е трябвало да идва. Искаше само да види как са ранените.
Двамата с фрактури на черепа лежаха в леглата си. Изглеждаха добре. Но понеже бяха шотландци, а не ги бяха взели, гледаха мрачно. Двамата обгорени артилерийци също изглеждаха добре, но като шотландци не искаха да стоят тук, когато Единбург гори.
— Свали си наметалото! — заповяда сестрата. Свали му превръзката и огледа раната от стрелата.
— Ха! — разочаровано каза тя. — Няма и белег да остане.
Накара го да глътне от белия прах с вода. Заби инч от иглата в здравата му ръка и изпразни спринцовката В комплекс наведнъж. Премери температурата и пулса му.
— Съвсем здрав си. — Прозвуча като присъда.
Джони доста се бе поупражнявал в дипломация през изминалия ден. С увиснали на гърба наметало и шлем каза: